ОСИГУРО̀ВКА

ОСИГУРО̀ВКА ж. 1. Договор със застрахователен институт, при който дадено лице (фирма) прави периодични парични вноски, срещу които след изтичане на определен срок или при злощастни обстоятелства получава определена сума; застраховка.

2. Разг. Парична сума, получена от такъв застрахователен договор; застраховка. // Отделна периодична вноска, определена в застрахователен договор; застраховка.

3. Само ед. Прен. Предпазване от нещо неблагоприятно, нежелано. В действителност си мислеше, че ако го приемеха, ще трябва волю-неволю да изпълнява добросъвестно задълженията си на партиен член. За осигуровка снижи светкавично успеха си и посещенията на лекции, особено на тези, които водеше заместник-ректорът. И. Велчев, КЕЛ I, 14.

Списък на думите по буква