ОСКУБАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКУ̀БАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оскубя като прил. 1. Който е с рядка коса, малко косми, обикн. от старост; проскубан. — За какво си ми се домъкнал? — екваше понякога женски глас в среднощната тишина от някой тъмен прозорец. — Тичай там при оная боядисаната, оскубаната! Т. Данаилов, РВ, 11. Той [Борис] прояви отново доброто си настроение, като почна да говори за Аликс. — Предполагам, че това оскубано коте ще ви гледа добре на старини — рече той. Д. Димов, Т, 522. Банчо имаше голямо, но съвсем старо куче. То беше безвредно, нямаше ни един зъб, немощно и оскубано. Й. Йовков, Разк. I, 17. // За дреха, предмет с косми — който е с редки косми поради продължителна употреба. По дрехите му и по оскубаната му капа,.., висят дълги сламки. Елин Пелин, Съч. II, 9. Може просто портретът да не е станал, да е бил захвърлен заедно със старите палитри и оскубаните четки. Н. Инджов, ПП, 56.

2. За местност — който е с малко, с бедна растителност. По-нататък се белеят келяви стърнища, оскубани ниви. Л. Стоянов, Х, 88. Сборното място беше малката оскубана градинка пред двата пристанищни бара. П. Незнакомов, МА, 95. // За растителност — която е нарядко, тук-там по дадено място, по някаква местност. А храсти — дребни, оскубани и очукани — ги имаше по синора. Г. Караславов, СИ, 239.