ОСКУ̀ДИЕ

ОСКУ̀ДИЕ ср. Остар. и диал. Оскъдица; оскудия, оскъдие. Челяд, грижи, оскудие, а напоследък и болести, бяха придали тъга на погледа ѝ. Ив. Вазов Съч. ХХVII, 9.

Списък на думите по буква