ОСКУДЍЯ

ОСКУДЍЯ ж. Остар. и диал. Оскъдица; оскъдие, оскудие. Най-напред оскудията, после немотията, проникнаха из всичките врати и прозорци на къщата му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 94. Прежният богаташ,.., делеше унинието и оскудията със злочестия беден занаятчия,.., и с пропадналия земледелец. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6. И да беше се така вървяло, кака Дина немаше и да сящя оскудията. И живота ѝ щеше да бъде лек и доволен. Т. Влайков, Съч. II, 224. И вечно труд тежък и пот непрестанни. — / И пак оскудия и дни окаяни. / .. / Тук бедност вековна е гост постоянни. Ив. Вазов, Съч. III, 124.

Списък на думите по буква