ОСКЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който е в крайно ограничено, малко, недостатъчно количество. Противоп. изобилен. Къде са мъничките крайселски зеленчукови градинки? По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдната изворна вода. А. Каралийчев, С, 93-94. Храната ни беше оскъдна — понякога пиехме само чай с малко захар. Сп. Кралевски, ВО, 49. Скъпа ѝ беше тая стая с оскъдната си, бедняшка покъщнина. Д. Спространов, С, 8. — Дръпнете се, деца! — викна Стоян. — Тъмно е веке, не се вижда. А тъкмо той бе засенил най-много оскъдната вече светлина откъм прозорците. Д. Талев, ПК, 21. Учил се е [Паисий] в тогавашните килийни училища.. познанията му били твърде оскъдни: не учил изтънко ни граматика, ни светски науки. Б. Пенев, НБВ, 46. Оскъдна закуска. Оскъдни средства. // За растителност — който расте тук-там, в крайно недостатъчно количество; рядък, беден. Като че някаква гигантска ръка бе насякла с яростни удари мъртвите долини с пресъхнали реки и голите масиви, по които нямаше никаква друга растителност освен редки сивозелени кактуси, с чудновата форма и оскъдни остатъци от дребни храсти и изгоряла вече трева. Д. Димов, ОД, 153. На границата между гората и пустинята е застанала една тревожна сърна. Тя се оглежда и издава гърлени звуци. След малко иззад оскъдния храсталак сред пясъка се подава безгрижно сърне. Н. Стефанова, РП, 60.

2. За живот през определен период от време — през който се преживява много трудно, при големи лишения поради недостиг на материални средства, храна и под.; беден. Един изглед на оскъден живот и свободна бедност царуваше в това душно студенческо гнездо. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 152. Времената бяха тежки, оскъдни и тревожни. Г. Караславов, ОХ, 422. Това безценно животно станало жертва на лакомията си, защото след като прекарало една оскъдна зима, още в първите пролетни дни умряло, отровено от лоши треви. Й. Йовков, Разк. I, 238-239.

— Друга (диал.) форма: оску̀ден.