ОСКЪ̀ДНО

ОСКЪ̀ДНО нареч. 1. С минимума от това, което е необходимо; съвсем бедно, крайно недостатъчно. Закусваха оскъдно както всички работници, само с чай и хляб. Д. Димов, Т, 263. В дома на дърваря всичко било много оскъдно, а когато по едно време в страната настанала голяма скъпотия, той не можел вече да изкарва и всекидневния хляб. А. Разцветников, СН (превод), 21. Широката дървена площадка оскъдно се осветяваше от малка електрическа крушка. А. Гуляшки, Л, 439. Дядо Йеньо знаеше оскъдно руски от пленничеството си в Русия. П. Славински, ПЩ, 46.

2. Много по-малко от това, което е необходимо за съществуване; съвсем бедно, сиромашки. Живеехеме си вкъщи оскъдно, почти мизерно, но... честно. Д. Калфов, Избр. разк., 9. Светът е хубав и мил и.. за охолните, и за тие, що живеят оскъдно. Т. Влайков, Съч. II, 66. Тоя неуморим, смел писател и обществен деятел [Антон Страшимиров] живееше самотно в живота и литературата, живееше оскъдно, задлъжнял "до уши", както се изразяваше, и изнемогващ. Сб??СЕП, 51.

— Друга (остар. и диал.) форма: оску̀дно.

Списък на думите по буква