ОСКЪДНЯ̀ВАМ

ОСКЪДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оскъднѐя, ‑ѐеш, мин. св. оскъдня̀х, прич. мин. св. деят. оскъдня̀л, ‑а, ‑о, мн. оскъднѐли, св., непрех. Рядко. Ставам оскъден. Пет години след това голямо изнамервание, на което паметта ще да угасне само тогава, когато оскъднее от земята сяка дирка на облагородяванието, двамата преславни работници се скарали. П. Р. Славейков, СК, 55. Ще има пак звезди... / и кучета... ще има, / виещи към тях.... като преди. / Но нека вярата не оскъднява! Яснее този мирен ден отвъд. П. Пенев, Худ. С I, 335.

Списък на думите по буква