ОСКЪРБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪРБЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оскърбя като прил. 1. Който е понесъл оскърбление, обида и е изпълнен с огорчение; обиден, огорчен. Постепенно лицето му взе спокойно и сърдито изражение. Трябваше да изиграе ролята на оскърбен интелигент. Ем. Станев, ВТВ, 12. Някога Деветчията ходел да слугува по чужди къщи и последният му чорбаджия.. го яздел посред селото.. по-късно оскърбеният чирак очистил своя поругател и се отдал на грабежи. Д. Вълев, Ж, 3. Лазар не заобиколи децата, ами се засили и ги прескочи. Оскърбените малчугани закрещяха подире му. А. Каралийчев, ПГ, 51.

2. Който е на човек, понесъл оскърбление, обида и е изпълнен с огорчение; обиден, огорчен. Учителят бил просил други граждани да посредничат за примирението, но и тяхното усилие се разбило в упорството на оскърбеното хаджиево самолюбие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 139-140. — Искам да зная какво е станало със заявлението ми, което подадох лично чрез вас до господин кмета още преди шест месеца, — отвръща с оскърбено достойнство дебелият господин. Св. Минков, РТК, 191. — Кулашко гнездо! В тези думи Денчо влагаше цялата горест, набрана в оскърбената му душа и от куцотата, и от спомена за коравия ратайски залък. Ст. Марков, ДБ, 175-176.

3. Като същ. Обикн. мн. оскърбѐните. Хора, чието достойнство е накърнено. А знаеш ли ти, че честният човек не само че не трябва да вярва на развалените злодейци; но обязун е още да ги гони, да защищава правдата, да брани угнетените и оскърбените и да тъпче под краката си враговете на истината. Л. Каравелов, Съч. II, 113. Нека всесилният бог Охзу утеши всички оскърбени! Ив. Вазов, Съч. ХII, 64. Той ще дойде.. ще изгони търговците и фарисеите, ще подкрепи унижените и оскърбените. Хр. Смирненски, Съч. III, 174. Оскърбеният обикновено мъсти със смъртта на оскърбителя. Знан., 1875, бр. 16, 246.