ОСКЪРБЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСКЪРБЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Оскърбление. Тая груба и отвратителна картина на оскърбение човешката личност покърти всинца ни. Ив. Вазов, Съч.
VIII, 130. Голямо оскърбение беше за тогова, у когото не можехме да сварим да идем. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 553. Аз съм твоят баща, за когото ти претърпя толкоз оскърбения от дръзките человеци. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 114.