ОСКЪРБЍТЕЛЕН

ОСКЪРБЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който оскърбява; обиден, огорчаващ. Забелязах, че в разправиите си с набралите се около му селяни той се пазеше от остри и оскърбителни думи. Ц. Церковски, Съч. III, 175. Командирът на Балканския полк капитан Петров бе клел войската във временното правителство и бе държал против княза крайно оскърбителна реч. С. Радев, ССБ II, 57. — Колко си жесток! Не намираш ли, че желанието ти е оскърбително, светотатствено? — Не! Искам да зная всичко — каквото и да бъде то. Г. Стаматов, Разк. II, 187. В дълбините на погледа му Фани прочете оскърбително недоверие. Д. Димов, ОД, 183. Те разпръскат и цяла мрежа гнусни сплетни за жена му, а него отрупват с анонимни писма, пълни с оскърбителни подмятания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 86.

Списък на думите по буква