ОСКЪРБЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСКЪРБЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Несправедливо засягане, накърняване на достойнството, честолюбието на някого; обида. Гоце.. не обръщаше внимание на оскърблението, което му беше нанесено, като се вземаше съдбоносното решение без негово знание. П. К. Яворов, Съч. II, 239. — Че какво? Убийство няма помежду им, я? — Да, но има оскърбление. Ив. Вазов, Съч. ХII, 9.

2. Думи, с които се накърнява, засяга достойнството, честолюбието на някого; обида. Ти не си човек, тебе за нищо не те бива. Мюхлюзин! Мюхлюзин! От всички оскърбления, с които го обсипваше баща му, на Тошо най му дотежаваше от тая дума. Й. Йовков, ЧКГ, 218. — Как, с такива хаймани ли другаруваш в училище? Обидата беше голяма.. Ала тя със своето детско добро сърце отби оскърблението на баща си. Ст. Чилингиров, ХНН, 232. Колкото повече викаше, повече се разяряваше. Всяка гневна дума докарваше друга по-гневна, укорът — укор, оскърблението — оскърбление. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повтория. Ив. Вазов, Съч. VI, 177.

3. Само ед. Чувството, което се изпитва при несправедливо засягане, накърняване на достойнството, честолюбието на някого; обида. Тогава у българина.. се явява чувство на оскърбление, тягостно чувство. Ив. Сарандев, ЕС, 90. — От каква си вяра? Дядо Колю се възмути от подобен въпрос. Той не можеше да се успокои от оскърблението, което му нанесе съдията с такова питане! М. Георгиев, Избр. разк., 197. // Израз на това чувство. Започва работният ден на господин Аджаров. Влиза в кабинета си и с глас на оскърбление казва на дежурния полицай:.. К. Странджев, ЖБ, 117. В погледа ѝ се четеше оскърбление.

— От рус. оскорбление. — Друга (остар.) форма: оскорблѐние.