ОСКЪРБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСКЪРБЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оскърбя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Причинявам, нанасям оскърбление, обида на някого с постъпките или с думите си; обиждам, огорчавам. — Да ви е дал, например, някоя голяма сума?.. — Какво говорите? Пари? Вие ме оскърбявате. Й. Йовков, ОЧ, 147. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. — Ти мъж ли си? Вечно без пари. Не правиш никакви жертви за едно нищо и никакво удоволствие на жена си. Елин Пелин, Съч. IV, 150. Позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби, позволи си да ми казва — представете си само, да ми казва: "Не съм ви слуга!" Т. Влайков, Мис., 1896, кн. V, 384. Асен ме беше смъртно оскърбил, плесницата му гореше бузата ми. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 65. Достойнството никога не ни позволява да извършим постъпки, които уронват доброто ни име, честта ни и оскърбяват хората около нас. Мор. пр VIII кл, 1980, 25.
2. Обикн. в съчет. с отвл. същ. Тъй като не съответствам, стоя много по-ниско, дразня, принизявам това, което е назовано със същ. име; обиждам, осквернявам. — Този простак би оскърбил чувството ни за вкус, за хармония, за стил в живота! Д. Димов, ЖСМ, 74-75. Той не можеше, без да изневери на истината и да оскърби чувството на читателя, нито да измени характерите, нито да поведе из нов път действието на драмата. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 6. Разбираме, че говорят селяни, но езикът, с който си служат не оскърбява нашия вкус, не внася дисонанс в произведението. К. Величков, ПССъч, VIII, 198-199. оскърбявам се, оскърбя се страд.
ОСКЪРБЯ̀ВАМ СЕ несв.; оскърбя̀ се св., непрех. Чувствам оскърбление, обида от думите или постъпките на някого; обиждам се. Аз не предполагах, че ще се оскърбите. Сега страшно ми е жал, че, макар и без да искам, съм ви причинил болка. Д. Немиров, Др., 71. — Как искаш да се оскърбя, когато той не ми го каза, за да ме оскърби — а просто за шега? Една проста смешка, и духовита, с каквито Веригаров е богат. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 90. Абрашев беше се оскърбил или се преструваше на оскърбен. Злобата му към професор Рогев.. надделя и се превърна в оскърбено честолюбие. Ем. Станев, ИК I и II, 479.