ОСЛАБВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСЛА̀БВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от ослабвам1; отслабване1, ослабняване. Той бе преживял славната епоха на Ивана Асеня II, видял годините на ослабването на България при наследниците му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 48. А особено треба да я предпазваме от ослабване, та за то е потребно за знаеме причините, от които отслабва и са губи паметта. У, 1871, бр. 1, 312-313.
ОСЛА̀БВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от ослабвам2 и от ослабвам се; отслабване2, ослабяване2, ослабяне. Тежината на железата, които имах на краката си, като ме възпираха да спя, помагаше на ослабването на здравето ми. С. Пелико, ТМ (превод), 160. За изкоренението или поне ослабването религиозните предразсъдки и фанатизма.. може още много да се работи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 49.