ОСЛАБНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛАБНЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; ослабнѐя, ‑ѐеш, мин. св. ослабнях, прич. мин. св. деят. ослабня̀л, ‑а, ‑о, мн. ослабнѐли, св., непрех. Остар. Отслабвам¹; ослабвам¹, ослабявам¹. Когато остарея, ще отпадна духом и тялом и ръцете ми ще да ослабнеят. Ст. Ботьов, К (превод), 65. В също время, когато Прусия ставала силно господарство, съседната ней държава — Полша ослабнявала. Г. Йошев, КВИ (превод), 311. Жестокий студ не ослабнявал. Кои живеяли в околности, поискали да се възползоват от него и намислили да обърнат свое горе в удоволствие. Чернала ся реката от безчетно множество люди, кои ся стекли да ся пързалят на конки по леда. С. Радулов, ГМП (превод), 144.

ОСЛАБНЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; осла̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Отслабвам²; ослабвам², ослабявам², ослабям².