ОСЛАНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСЛАНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от осланявам и от осланявам се. Още преди първите студове тя [стрина Гинка] обгради храстите отвред с колове, метна отгоре стара рогозка и така се получи нещо като цветарник, който запази цветята от осланяване чак до зимата. Г. Райчев, Избр. съч. I, 177. Осланяване на посевите. Пр., 1952, кн. 6, 73.