ОСЛЕПЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЛЕПЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Заслепение. Патриотическото му ослепление приема и защищава с фанатическа ревност най-големите крайности. К. Величков, ПССъч. VIII, 12. Всички мъки.. които тя [родината] преживяваше, свиваха сърцето и от него капеха кървави сълзи, които понякога го докарваха до ослепление. К. Величков, ПССъч. VIII, 96. Те [народняците] продължават да се хвалят, че намалили данъците, макар че станаха причина за заеми при тежки условия за Княжеството. На това безредие ще се помогне по косвен път и от всички ония недозрели политици, които при ослеплението да преследват непостижимото, правят най-големи пакости на същественото. Пряп., 1903, бр. 70, 1.

— От рус. ослеплѐние.