ОСМАНЛЍЙСКИ

ОСМАНЛЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който се отнася до османлия; османски. Неговата постъпка и на турците са хареса даже, които си казаха, че българинът, макар и да е българин, имал османлийско възпитание. З. Стоянов, ЗБВ III, 159. Раята крепне, заличава чуждото, подправя своето, а от тях, от всичко онова, което през пет века е градил османлийският меч — от него е останало ето това... тия човекоподобни камъне, завалени над купчини, купчини гробове. А. Страшимиров, ЕД, 101. И с вик, и с присмех вървеле през градските улици, които биле пълни с въоръжени сбирщина орди османлийски. НБ, 1876, бр. 49, 192.

Списък на думите по буква