ОСМАНЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМАНЛЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. Османец. Българете се страшно оплакват от турските чиновници и от всичките други османлие. С, 1872, бр. 34, 269. Понеже Корана дозволява на мюсюлманина да нарушава всякакъв договор, направен с неверния, то османлиите считат тоя договор [Хати Хумана] за ничтожен. НБ, 1876, бр. 6, 217. Когато се съсипала Селджукската държава, Осман, син на Ер-Догру, обладал няколко твърдини (1299), та съставил една малка държавица.. и станал главатар на един народ, който по негово име се нарече османлии. Й. Груев, Лет., 1869, 68. Като започенваме собствено от основанието на османската държава, делим историята на османлиите на осем епохи. С. Бобчев, СОИ (превод), 5-6. При такива преврати едно турско племе се пръснало по Сирия и по мала Азия; предводителят му Осман.. станал независим и нарекъл своя народ османлии, 1281 л. ВИ, 867, 106.

— От тур. osmanli.