ОСМИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСМЍНА1, ‑та, числ. бройно. Остар. и диал. За мъже или за мъже и жени заедно — осем души. — Нали преди бяхме шестдесет? Кои са новите трима?.. — Нови има осмина, а петима от старите ги няма. А. Дончев, ВР, 216. Той беше най-младият мъж от Глаушевците, между дядо му, баща му.. и осмината му братовчеди. Д. Талев, ЖС, 11. Бяха осмина братя и сестра.. Неда. О. Василев, ЖБ, 322. По сичките краища на града осмина осъдени на смърт българе висеха на бесилниците. НБ, 1876, бр. 19, 74.
ОСМЍНА2 ж. 1. Обикн. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на осем равни части; осма. В 1852 г. Д. Миладинов пише в едно свое гръцко писмо до Алекс. Екзарха:.. Току-речи шест осмини от Македония, които са населени от едноезични българе, всички се учат на елинска книга и от елините се наричат елини. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 49. Всякое от тия положения на луната [новолуние, първа четвърт, пълнолуние и втора четвърт] се дели на две, които се наричат осмини (октати); луната в това време се вижда като сърп. Ив. Богоров, ВГД (превод), 399. Намерете половината, четвъртината, осмината на 92 880. К. Кърджиев, А, 56.
2. Муз. Тон с осем пъти по-малка дължина от цяла нота. Определете дали следващият откъс е от песен или от инструментална мелодия.. Пейте го с ритмичен съпровод от четвъртина и две осмини ноти. Пеене VII кл, 1982, 16. Върху фона на непрекъснато ритмично движение — с осмини, после с триоли — се развива, с неумолима логична последователност, темата на фугата. БНТ, 1941, бр. 215-216, 3. // Нота за означаване на тон с такава дължина.