ОСМЍСЛЕН

ОСМЍСЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от осмисля като прил. 1. Който е съзнателен, разумен. Отделните петна в зрителното поле се свързват едно с друго на основание на това, че те съществуват в отделните части на един и същ предмет. А това е възможно само за това, защото нашето възприятие има осмислен характер. Псих. Х кл, 1951, 49. Без разпознаване е невъзможно осмислено възприятие. Псих. Х кл, 1951, 45.

2. В който има смисъл, съдържателност. Той е дългогодишен планински водач на групи ученици.. служители из Пирин.. Своята обща култура и добри познания по история и география.. представя в подходяща, забавна форма на групите и пътят става по-кратък, общуването по-осмислено. Е, 1981, бр. 1058, 1. И в "Изгубена Станка" има сцени на ужаси, на напрегнати изпитания и сантиментални излияния — но те са някак по-осмислени, по-вероятни. Г. Константинов, ПР, 64. Козяците, кичените халища, мъжките пояси, чорапите и забрадките имат също така своята пребогата, жизнено осмислена цветна символика. Н. Хайтов, ШГ, 109. Минават десет дълги години наред, докато пак се яви при ония, които чакат неговото осмислено слово, словото на великия художник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 66. Осмислен живот.

Списък на думите по буква