ОСМОГЛА̀СНИК

ОСМОГЛА̀СНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Църк. Богослужебна книга в православната църква с песнопения на осем напева; октоих. Осмогласник (октоих) е книга в едно съставлена от две гръцки — октоихът Дамаскинов и параклитикът Йосифов. З. Петров и др., ЧБ (превод), 34. Това дело [създаването на старославянската книжнина] за четири години довършено е в Моравия, гдето са били преведени най-главните тогавашни богослужебни и литургийски книги, сиреч освен Евангелието и Апостолът.. Требникът и Осмогласникът Дамаскинов. Х. Йоанович, Ц (превод), 4. Той [Иван Дамаскин] се заловил.. да съчинява различни съчинения в полза на черковата..: систематическото му учение за православната вяра.. Възкръсните Служби, разделени на осем гласа (осмогласникът). Д. Душанов, ИПХЧ, 103.

Списък на думите по буква