ОСМОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМО̀РКА ж. Разг. Осмица (в 1 и 2 знач.). От каруците се носеха стари железа, конски подкови.. шини от каруци и волски коли.. капла от велосипед, прегъната на осморка. Й. Радичков, СР, 130-131. Колата с приглушената ярост на многобройните си цилиндри се възземаше по осморката на автострадата. Л. Дилов, МСП, 44. Пътят минал през урви и сипеи, остри завои, осморки и големи наклони. ОФ, 1950, бр. 1841, 2. Със затаен дъх следеше как се нареждат картите. До момчето каро легна момче спатия, отдясно осморка купа. Ем. Станев, ИК I и II, 189. — Излезе ми [от картите] осморка, па той [противникът] да го земе мътната, като измъкна една девятка — съсипа ме! Ал. Константинов, Съч. I, 188.