ОСМОСТЀН

ОСМОСТЀН м. Спец. Рядко. Осмостенник. Диамантът притежава извънредно силен блясък и необикновено голяма твърдост.. Въпреки голямата му твърдост обаче той е крехък минерал — лесно се чупи успоредно със стените на осмостена в кристалите му. Геол. IХ кл, 1951, 109-110.

Списък на думите по буква