ОСМОТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМОТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Който се отнася до осмоза; осмозен. При многоклетъчните талусни растения, които са във вода или обитават силно влажна среда, прдвижването на водата става само по осмотичен път. Хр. Дилов и др., РВ, 11-12. На 7 000 метра няма и риби... И все пак и под тези дълбочини има живот. Прости организми, червеи без уста и без отделителна система, които се хранят по осмотичен начин. ВН, 1960, бр. 2636, 4.

◊ Осмотично налягане. Спец. Налягане върху проницаемата преграда при осмоза. Рибата се стреми да попадне в среда с по-високо осмотично налягане. П. Коларов, РП, 45. Осмотичното налягане на разтвор от готварска сол при 0.5% достига около 4.2 атмосфери, а при 5.8% — 41.8 атмосфери. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 41.