ОСМОЪ̀ГЪЛНИК

ОСМОЪ̀ГЪЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Спец. 1. Геометрична фигура, която е с осем ъгъла. Голям интерес в научно и художествено отношение представлява сцената [на римската мозайка] в осмоъгълника. Ст. Михайлов, БС, 128. Във всичките им видове [на килимите] тъмночервеното е доминиращият цвят. В повечето от тях осмоъгълниците се срещат в орнаментите им. Д. Велев, К, 28.

2. Геометрично тяло с осем ъгъла, ръба (и съответно осем стени); осмостенник. Често посещавах катедралата — да слушам оргелна музика и да разглеждам статуи на светците, стъпили върху каменни подставки по осмоъгълните колони. М. Кремен, РЯ, 80. Вместо ордени и отличия върху гърдите му сияеше по-силно от слънцето един единствен огромен осмоъгълен диамант. Ст. Дичев, ЗС I, 15.

Списък на думите по буква