ОСМЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМЯ̀НКА ж. Диал. Месо, което се изрязва от гърдите и корема на опърлен шопар, за да се пристъпи към изрязване на неговите вътрешности. И с мазнините не бяха добре.. Манолица беше запазила едно кюпче с осмянка, та от време на време правеше яхнийки с лук или праз. Децата омитаха всичко и пак бяха гладни. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Щом им замирише на осмянка, всички светии, светици и великомъченици се наговарят и тръгват за кебапа. Г. Краев, Н, 136. Заклаха прасето, претопиха го, наготвиха осмянката. ВН, 1958, бр. 2278, 4.