ОСНОВАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСНОВА̀ТЕЛКА ж. Жена основател. Според този италиански пътешественик [Беналия] народът вярвал, че София, основателката на църквата, била оставена от баща си [цар Константин] в града, дето тя умира. ЛН, 1927, бр. 10, 2. В деня на празника на Богородица, след тържественото шествие до онова място, дето, според преданието, божествената основателка на града се явила Константину, княгиня София.. се върна в двореца бледна и изморена от някаква нейна слабост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5. — Тичайте до мандрите и вземете ведрата с мляко. Тъй дойде баба Сребра, основателката на Момчилово, начело на стотина измъчени люде. А. Дончев, ВР, 77.