ОСНОВАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСНОВА̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от основателен. В тревогата си Цонка нито се сещаше да помисли колко нейните предположения бяха лишени от основателност. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 90. Ако се още маеме.. ще дадем сила на Каравеловото регентство.. Муткуров признаваше основателността на тия доводи, но той не смееше сам да вземе никакво решение. С. Радев, ССБ II, 15. Подобно разсъждение, ако и да има някаква си основателност, но то все пак е несправедливо. НБ, 1876, бр. 3, 12.