ОСНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСНО̀ВЕН1, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е най-важен, най-главен, най-съществен. Въпреки притесненията по политическото робство, българската народност запазва своите основни черти главно в средата на балканското население. Б. Пенев, НБВ, 8. Най-важният, основният занаят на неселението в Карлово.. е гайтанджийството. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Съществува ли в природата такъв ред, който да ни позволява да казваме, че една система твърдения е по-основна, а друга е нейно следствие? Вселена 70, 68. Коя е нашата най-голяма и, струва ми се, най-основна слабост, от която се раждат много други? Когато човек разлисти или гледа на сцената българска пиеса, не може да не му направи впечатление в повечето случаи многото съчинителствуване. Т, 1954, кн. 1, 20. Различаваме три основни форми на мисленето: понятие, съждение и умозаключение. Псих. Х кл, 1951, 127.
2. Който се извършва цялостно, из основи. Новият състав на сегашната комисия намира, че работата ви е съвсем неподходяща за момента и се нуждае от основна преработка. Св. Минков, Избр. пр, 482. При старата българска граница те [Костов и Ирина] бяха подложени на основен разпит и тук експертът показа документът от Макронис. Д. Димов, Т, 649. Аз искам да започна едно основно търсене на убиеца и за тази цел взимам полицейски стражар. Д. Немиров, Д № 9, 20. Основен ремонт. △ Основно чистене. △ Основно лечение.
3. Който се отнася до основа1 (в 1 и 9 знач.). До един извор.. имаше прегърбена каменна къща, от която бяха останали само основните стени. Н. Инджов, ПП, 113. Двете успоредни стени на пресечената пирамида се наричат основи, а останалите — околни стени. Ръбовете, които ограничават основите, се наричат основни, а другите — околни ръбове. Стереом., Х кл, 1965, 46. Да се намери разстоянието d между срещулежащи основен и околен ръб на една правилна триъгълна пирамида, ако са дадени дължината b на околен ръб и дължината а на основен ръб. Матем., 1966, кн. 4, 28.
4. Който се отнася до първите четири години от училищното образование; начален, първоначален. Цонка, за да поолекне на баща ѝ, бе станала основна учителка в Казалар веднага подир уволнението му. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 39. Добри Христов се установил в родния си град. Известно време бил основен учител, а после лектор в мъжката и девическата гимназия, а по-късно и редовен преподавател. Ст. Грудев, ББ, 21. Двете училища в Каралии, основното и прогимназията, са празни. Й. Йовков, ПГ, 213. Ако бих разполагал с няколко милиона, как бих могъл да ги употребя с най-голяма полза за народа: като отворя основни училища. К. Величков, ПССъч. I, 97. — Добре, ставай какъвто щеш... Въпросът е да завършиш основното си образование. К. Калчев, ПИЖ, 180.
5. Като същ. основното само членувано, ср. Това, което е най-главното, най-съществе‑
ното. Чистотата на патриотизма му е основното, което приобщава публициста и поета Жинзифов към нашата съвременност. ВН, 1964, бр. 3882, 4.
◊ Основен закон. Юрид. Конституция. По основния закон всеки е свободен за всичко, което не ограничава свободата на другите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 152. Един наш събрат.. обяснява сполуката на правителството с апатията, която е обзела народа, когото намира неспособен и недостоен за дадените му правдини от основния закон на страната. Бълг., 1902, бр. 527, 1. Основен камък. Камък с имената на основателите на строеж, който се взижда в основите му. На тържествата на 20 юли 1898 г. бил положен основен камък на паметника на Хаджи Димитър. Н. Ферманджиев, РХ, 137. Основен капитал. Иконом. Част от производителния капитал, която се изразходва за средства за производство и пренася на части своята стойност върху готовия продукт. Основен речников фонд. Езикозн. Най-устойчивата част на речниковия състав на езика, в която влизат всички коренни думи, с които се назовават основни понятия и които служат за основа, база за образуване на нови думи и значения. Думите вода, хляб, поле, слънце, бял, зелен, черен, ям, спя, работя и др. се отнасят към основния речников фонд на българския език. Основен тон. 1. Физ. Тон, издаван от звучащо тяло с най-ниска за него възможна честота на колебанията. В телефонията имаме работа не с прости, а със сложни несинусоидни колебания, които са основата на човешкия говор. Такова сложно колебание представлява сума от прости синусоидални колебания, наречени хармонични, и едно основно колебание, наречено основен тон. Т. Кръстев и др., СТ, 27. 2. Муз. Първият (най-нисък) тон на звука от съставящите го обертонове. Ниският тон на интервала се нарича основен, а високият — горен. Пеене VI кл, 1965, 28. Основни цветове. Спец. Всеки един от три цвята от спектъра, обикн. червен, син и жълт, при смесване на които в определени пропорции се получават всички останали цветове; прости цветове. Бялата светлина е сложна. Съставена е от следните основни цветове: червен, оранжев (портокалов), жълт, зелен, светлосин и виолетов. Физ. VII кл, 1965, 120. Основна заплата. Иконом. Заплата без удръжки и надбавки. И двамата са постоянни докери на управлението на лондонското пристанище. Единият има 44-годишна служба и ще получи наскоро 1/12 от основната си заплата като пенсия, с която ще му бъде невъзможно да живее. Ив. Мирски, ПДЗ, 49. Полагам / положа (поставям / поставя, турям / туря) основния камък на нещо. 1. Поставям начало на строеж. След тържествения водосвет.. биде положен основния камък на новото училище. Т. Влайков, Съч. III, 185.
2. Прен. Поставям начало на нещо, на някакво начинание.
ОСНО̀ВЕН2, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Хим. Който се отнася до основа2, който е с алкален характер. Окиси, на които хидратите променят червения лакмус в син, се наричат основни. Хим. V кл, 1950, 120. Окисите на металоидите, в които те са от най-висшата си валентност, са киселинни, а на алкалните метали — основни. Хим. VIII кл, 1965, 97. Соли са тия вещества, които във воден разтвор образуват метални катиони или катиони на радикали с основен характер и киселинни аниони. Хим. VII кл, 195, 54.