ОСНОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСНО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Хим. 1. Качество или свойство на основа2; алкалност. Киселинността или основността се измерва с концентрацията на водородните йони. Т. Дарджонов, МПЖ, 17. При производството на витамини йонитите също се оказаха много подходящи. Много добре се разделят и пречистват витамин В1 от витамин В2, като се използува различната им основност. Дряновска-Нониска, ЙСЧ, 57.
2. Свойство на киселините да образуват соли при съединяване с основи. Най-важното свойство на киселините е способността
им да образуват соли. Това свойство на киселините се нарича основност. Хим. VII кл, 1950, 77.