ОСОБЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСО̀БЕНО и (остар.) осо̀бно нареч. 1. Не както обикновено, не както друг път или не като другите, по-различно от тях; необичайно, необикновено, странно. Като се върна от поста, Галчев не си легна веднага.. На другата вечер той също тъй стоя до късно, беше някак особено възбуден и весел. Й. Йовков, ЧКГ, 245. Включи [Валери] телевизора в хола да гледа спортната програма и тъкмо тогава баща му някак особено пребледня. Ал. Томов, П, 115. Когато възсядаше коня и пое поводите, Ралица се появи долу на долното стъпало на стълбата и го погледна по-дълго и по-особено. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 217. Тинка бе забележила, че Колчо някак повечко я следи и дири и, че кога приказва с нея, някак по-особено я изгледва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 191. Между малките имаше и друго едно също на четиринадесет години, което се държеше особено. То беше по-бедно и окъсано от останалите пастирчета. Ив. Харманджиев, ОК, 25. Нищо особено няма в това усте, то осиромашава от растителност, колкото приближава към Редина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 28.

2. Повече от обикновено, в по-голяма степен от обичайното. Едната от тях, много стара антика, се радваше на особена благоговейно почитание от баба Иваница. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. Всички благородни думи и изрази, които можеха да се кажат за един особено заслужил човек и гражданин.. бяха облели черните некролози и ежедневната преса. Елин Пелин, Съч. IV, 153.

— Спри, братко!.. — обърна се той към единия от двамата, кото му нанасяше особено силни удари. Д. Димов, ОД, 195. Слизам по стълбата, без да бързам особено, защото няма за къде да бързам. Б. Райнов, НН, 291. Каквото и да кажеше Палазов, а той нещо особено духовито още не беше казал, фелдшерът и подпоручикът се смееха на всяка негова дума. Й. Йовков, ВАХ, 42-43. Столетия и десетилетия наред храната и храненето на хората не са се променили особено. Л. Петров и др., БНК, 6.

3. Предимно, главно, най-вече; по-специално. Затова пък те [синовете на Герака] бяха царе на полето.. — особено най-големият — Божан. Елин Пелин, Съч. III, 10-11. Един народ трябва да бъде горд, особено в нещастие. Г. Стаматов, Разк. I, 73. Хубаво е да пътува човек по нашите притулени между Стара планина и Срядна гора места, особено пък пролетно време. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. А кой може да ни разкаже тайните на женското, а особено на девическото сърце? Л. Каравелов, Съч. VII, 53. Паниката, особено между жените, растеше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 5.