ОСОБЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСО̀БЕНОСТ, ‑тта̀, ж. Характерно качество на някого или нещо, което го отличава от другите. Те [петте църкви] са градени през турско време, но са запазили много от особеностите на търновската архитектура. Ст. Михайлов, БС, 117. Тричко Рашков беше най-интересният войник в неговата рота.. Една особеност имаше, че никога не се смееше, дори когато разказваше уморително смешни неща. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 419. Като се повтаря при еднакви условия един и същ експеримент с разни лица, може да се установят индивидуалните особености на всяко от тези лица по отношение на дадения процес. Псих. Х кл, 1951, 9. Различаването на граматичен род при съществителните е важна особеност на езика ни. Л. Андрейчин и др., БГ, 70. Особености на характера.