ОСОБЍТ

ОСОБЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Особен; особлив. — Де е внучето ти?.. — Ей на, там, спи зад кладнята.. — Такова си е особито, Божий човек иска да става, в Света гора да ходи, че да се калугери. Ст. Загорчинов, ДП, 63. Синът, завърнал се от Франция, бил донесъл някакви особити мисли, които раздрусват държави и царски кресла. Хр. Бръзицов, НЦ, 63. Когато очите весело се засмеят, тогава в тях и окол им е изписана особита светлина и приятност. Ч, 1871, кн. 20, 630. Тя [географията] трябва да покаже какво влияние е имало положението на земята върху всичките нации: как им е дало то един особит характер. Ч, 1875, кн. 12, 551. Из Цариград пишат до Московия ведомости, че турското правителство е изпроводило особит агентин, Изет ефенди, при Кашгарския емир в Азия, за да подбуди и приготви тамошното население за свещена война. СПл, 1876, бр. 15, 60.

Списък на думите по буква