ОСОБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСО̀БНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Особеност; особитост. Додето българский народ ся не отреди, доде не изгуби своите особности, които го отличаваха от гърка, до тогаз не требаше да ся отчайва. Б. Димитров, Я I, (превод), 153. Те всичките [славянски племена] като граждани вече на една държава, като части на едно политическа тяло захванаха вече да забравят своите племенни особности, сляха се в един народ, който получи името на държавата, в която се извърши тяхното тясно съединение и се нарече блъгарски народ, блъгаре. М. Дринов, ППБН, 43. Богослужението на велика събота има много особности. З. Петров и др., ЧБ (превод), 204.