ОСОБО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСО̀БО нареч. Остар. Книж. Отделно, не заедно. Останува да сторя още едно замечание за буквата I-е. как що го произнисат русите.. знание, учение; сиреч сякоя буква особо, но някак меко и сляено в едно. А. Хаджиоглу, ББ, 10.

— От рус. осо̀бо.