ОСОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСО̀ПВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; осо̀пя се, св., непрех. Диал. Сопвам се. — Че какво разбира от лекуване този панталонджия? — Разбира, мамо, разбира, нали това му е занаята... — занаят! — осопи се старата. — Знаят само да скубят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. И се осопи [Лоевица] на мъжа си: — А ти какво каза, а? — какво ще кажа? Нищо не казах! — оправдаваше се той. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 129.