ОСПОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСПО̀РВАМ, ‑аш, несв.; оспо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изразявам несъгласие с нещо или с някого при спор. Ще каже някой нещо по-важно, по-любопитно, нещо, което прочел или чул.. и ще почнат да се обаждат гласове от всички страни — всеки бърза да каже своето мнение, да оспори или да потвърди. Д. Талев, ПК, 769. Пъдарят говореше не за друг, а за него, Стаматко. Той по-добре знаеше тази случка от пъдаря. Не му се искаше да оспорва и някои измислени неща от другоселеца. Н. Кирилов, ПД, 42. — Костюмът ми е съвсем нов, от хубав плат, с приятен десен... — Нов! Какво значи нов! — оспори думите ми Бурсука. Тонич, КСШ, 4. Щом една жена не иска, нищо не може да се случи. — Това не е верно! — оспорваха ѝ те. Ст. Даскалов, ЕС, 12.

2. Привеждам доводи, аргументи против нещо или някого, не признавам нещо (качество, заслуга, право) на някого. Когато се върви през този тунел, не е необходимо водач, но Марин беше си присвоил тази роля и ние не му я оспорвахме. М. Марчевски, ТС, 114. Историята със знамето, която го прослави, знамето на полка, което той отне от турците в битката при Демиркая, изпълваше сега душата му с ореола на величието. Наистина, намериха се по-късно недобросъвестни хора да оспорят неговите заслуги. Л. Стоянов, П, 415. Кой ще се осмели да оспорва неговото [на С. С. Бобчев] разбиране на истинските нужди и желания? Ал. Константинов, Съч. I, 150. Тя не искаше да оспорва на старата жена майчинската ѝ власт и право, нито почитта, която ѝ дължеше. Д. Талев, ПК, 18. Вождът на революционната организация е най-добре осведомен по този въпрос и никой не ще се осмели да оспорва тая му осведоменост. Ив. Унджиев, ВЛ, 313.

3. Протестирам (обикн. официално) срещу някакво административно или съдебно решение. Този оратор оспорва избора!.. — Изкарва официални документи, които доказват, че Крушков няма нужните години. Ив. Вазов, Съч. Х, 73. Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството, като предяви иск за това, без да е длъжен да доказва други обстоятелства. ОФ, бр. 1507, 3. Почитах царската ти воля / от първия си ден. / И щом за чуждите присъди съм мълчал, / несправедливо днес ще бъде / аз да оспорвам своята присъда. М. Петканова, ЦТ, 90.

4. Обикн. несв. Съпернича си с някого в нещо. Срещите, било приятелски, било за първенство между тия два първокласни отбора, които вече години наред си оспорват първото място в таблицата, винаги са събирали най-много народ. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Той често оспорваше първенството на Ганчо, тъй като беше по-голям по години и на бой, но все пак и за него Ганчо си оставаше главатар на тяхната хлапешка команда. П. Здравков, НД, 85. Нетраен ще бъде такъв съюз — господарите всякога имат по нещо да делят, да си оспорват надмощие. В. Мутафчива, ЛСВ II, 316. Капитанът беше постигнал своето — никой вече не можеше да му оспорва мястото в "петицата". А. Мандаджиев, ОШ, 72. оспорвам се, оспоря се страд. В тия спомени има и думи, които може да се оспорват. Там например Вазов пише, че Ботев бил "най-предан ученик" на Каравелов — нещо, което не се покрива с истината. Г. Константинов, ПР, 87. Оспорва се правото му на хонорар.