ОСРАМОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСРАМОТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осрамотя̀, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Посрамвам, осрамвам. Даде присъда двайсет и пет тояги да се ударят на американчето. Замолих го — ординарец бях на Челбов — да не е пред цялата рота наказанието, ами на закрито, в палатката, да не осрамотяваме момчето. Н. Хайтов, ДР, 37. — Василе, ела в себе си, не ме мъчи и не ме осрамотявай така. Ив. Вазов, Съч. IХ, 82. Не осрамотявай трона си, като качваш на него нечестива еврейка. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 176. осрамотявам се, осрамотя се страд.

ОСРАМОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; осрамотя̀ се св., непрех. Разг. Посрамвам се, осрамвам се. Бледо и слабо, едни очи имаше в лицето му.. припадничаво, нефелно.. Дали.. ако речеше да посегне на жена, щеше да се осрамоти? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 527.