ОСТА̀ВАМ

ОСТА̀ВАМ ‑аш, несв.; оста̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Продължавам да стоя на мястото, където съм, като не отивам другаде или с другите. Той [Захаринчо] вървеше като на сън и се отдалечаваше от селото, дето оставаха връстниците му, дяда му, стрина му, големия бор. Елин Пелин, Съч. III, 85. При всичките ѝ молби, Рада не щеше да я последва, решена да остане вкъщи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 160. Колчо не пуща Тинка да ходи с жътварките. На невястата е мъчно като остава дома. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 265. Кръстевица изведе незабелязано Тоня и Петричка и в стаята останаха само Кръстю и Вакрил. Г. Караславов, ОХ I, 413. // С обст. пояснение за начин. Заставам в определена поза след спиране на движението ми. Той [Стоил] пада най-напред на колене, после възнак. Варенов остава на гърдите му почти в същата поза, както го беше носил на ръце. Й. Йовков, Разк. I, 93. Той удари челото си о студените плочи и дълго остана така. Елин Пелин, Съч. IV, 81. Велика седна на страна, наведе глава и така остана. К. Петканов, МЗК, 108.

2. За предмет — продължавам да стоя там, където се намирам или където съм сложен, докато бъда преместен. Често спирах коня и отново гледах към гемията: тя си оставаше на същото място. Й. Йовков, Разк. I, 39. На първата станция, дето спря влака, той излезе и вече не се върна. Студентите се запитаха за него, защото куфарът му оставаше на полицата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 159. — Моля ви се, кажете да донесат куфара ми.. — остана някъде отвън. Л. Стоянов, Х, 112. — Забравих си табакерата, — каза той и бързо отиде към миндеря, дето беше остала. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 42. // За предмет — даден съм или съм забравен у някого, за да разполага с мен известно време или за да ме притежава занапред. Манолаки си спомняше, че, сама селянка, Антица много залягаше за селяните. Когато синовете му липсваха от чифлика и ключовете от мазите оставаха у нея, тя даваше от всичко по много. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 77. // Обикн. за електрически уред — не съм изключен от действие, работа. Сетих се, че котлонът остана включен, та се връщах да го изгася.

3. Пребивавам, стоя, престоявам някъде известно време, обикн. продължително. Стремски и жена му бяха напуснали Пловдив още през октомври миналата година и от тогава до сега оставаха в странство. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 148. На това [в Скопие] място той повече не искаше да остане. По-хубаво ще бъде за него да тръгне за Сувидол още тази нощ. К. Петканов, МЗК, 129. Апартаментът беше тесен и Методи трябваше да остава късно вечер в кантората си и да работи там. М. Грубешлиева, ПП, 210. Решено бе присъдата да се изпълни в събота вечер, когато полицаят, яхнал кон, се прибираше в родното си село, където оставаше до понеделник сутрин. М.

Гръбчева, ВИН, 377. Мнозина заможни български търговци от нашите западни краища.. са поддържали оживена търговия с Австрия и Унгария, отивали са сами в тия страни, оставали са там по-дълго време. Б. Пенев, НБВ, 16. Царице, царят повелява — оставаш ти завинаги под този покрив и към света не можеш да прекрачиш вече праг. М. Петканова, ЦТ, 15. // Удължавам престоя, посещението си някъде или при някого, обикн. с някаква цел. По едно време гостите станаха. Станка, а още повече Нона, се опитаха да ги задържат, поканиха ги да останат за обяд, но те отказаха и си заминаха. Й. Йовков, ЧКГ, 230. — А вие, господин Драганов — задържа началникът младия инспектор.. — останете малко. Останете да си поприказваме. П. Спасов, ХлХ, 118. — Како, ще си отида! — Остани да спиш у нас, късно е вече. К. Петканов, МЗК, 36. // Установявам се да живея или работя при някого или някъде. Боян оставаше в София на квартира при свой приятел. М. Грубешлиева, ПИУ, 94. Йоан остана да живее в жилището на своите предци, в азийското предградие на Халкедон. Н. Райнов, ВДБ, 143. В Свищов ми се представеше случай да остана за взаимен учител в Горнемахленското училище. П. Р. Славейков, БП I, ХIII. Майка ѝ отведоха с дене / кахъри в гроба. Ралица остана / при леля си и като свое чедо / я тя отгледа. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 90.

4. Продължавам да съществувам, запазвам се, не изчезвам. Трапезата беше шумна и весела. Двамина гайдари свиреха проточена трапезна песен, останала от вехти времена. А. Каралийчев, НЗ, 121. Настъпва напрегната тишина. Завинаги остават в съзнанието впечатления, които друг път минават незабелязани. Й. Йовков, Разк. I, 79. Ядосан, поп Иван се опита да чете, но не можа. Буквите минаваха механичеси пред очите му, а нито една мисъл не оставаше в главата му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 10. За резултат от някакво действие, последствие от някакво събитие, следа от нещо. Черньо тръгна. По опрашената земя оставаха едри отпечатъци от свинските му цървули. Ст. Марков, ДБ, 301. — Дали тъй се е родило [гърбавото дете], ма? — господ да го убие! Не се е родило тъй, ами паднало от високо, кога било малко. Оздравяло, ама му останала гърбица. Й. Йовков, СЛ, 136. — Огнянова наричат граф в Бяла черква, така му остана име подир представлението на Геновева, поясни дяконът. Ив. Вазов, СбНУ II, 125. Защото знай: ний няма да скърбим, / че златна пепел всякога остава, / кога сред огън младост отлети! Д. Дебелянов, ЗлП, 23. // Запазвам се (поради качествата си) като някакъв или нещо, бележа нещо, бивам свързан с нещо завинаги. От любов и уважение към Мамарчев по-късно Раковски приел името му и с него остава в историята. Н. Ферманджиев, РХ, 20. Едуард Мане минава за шеф на импресионизма във френската живопис, защото неговото име остана сврзано с героическия период на тая школа. Худ. 1909, кн. III, 14. Той [гр. Видин] останал силна погранична крепост на Дунава. Ст. Михайлов, БС, 134. Трябва да знаеш, че дядо Недко.. е бил майстор и тази картина ще остане за спомен. Й. Йовков, Ж 1945, 62.

5. Със сказ. определение. Оказвам се някакъв или изпадам в някакво положение, състояние като последица, резултат от нещо (възприятие, действие, събитие). Да ви кажа правото: аз останах възхитен от природните хубости на Искърския проход. Ал. Константинов, Съч. I, 218. Стрина Илчовица остана изненадана и като поразена от това, що ѝ разправи зълвината ѝ дъщеря. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 228. — Аз си имам мъж като планина! — Имаш, но всичко се случва — можеш и вдовица да останеш. Той говореше все още без да я поглежда. Г. Райчев, ЗК, 237. След четири-пет години Еньо разпродаде всичко и остана последен сиромах. Елин Пелин, Съч. III, 173. Златан пръв поръча вино. Михо поръча второто шише да не му остане длъжен. К. Петканов, БД, 20. Едно куче, кога варди две врати, гладно остава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 167. Отрано останал сирак.

6. Запазвам същите качества, които имам, или положението, състоянието, в което съм. — Докторе, ти знаеш, че аз малко мисля за живота си, когато работата е да остана честен човек. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 217. Честна дума ви казвам, че аз предпочитам да остана всякога мома, отколкото да се продам тъй евтино. Елин Пелин, Съч. I, 146. Нощем, легнал на одърчето си, той често пъти оставаше буден до петляно време. Ст. Марков, ДБ, 121-122. Той имаше широка клиентела между турците, които му бяха останали верни. К. Величков, ПССъч. I, 46. Всички тези области остават зелени през цялата година. На пръв поглед изглежда, че там няма листопад. К, 1963, кн. 2, 2. Иди между криви / и остани прав; / иди между болни / и остани здрав; / живей между стари / и остани млад. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 235. // Разг. В повел. накл. При поздрав, благопожелание или клетва — запазвам състоянието, в което се намирам. — А сега сбогом! — подаде той [селянинът] ръка на Дермански, подаде и на момичето: — Хай, остай със здраве, Николинке. Г. Райчев, ЗК, 17. — Ха, остайте сбогом, лели. То мойте жалби нямат свършване, ами прощавай, че ти додявах толкова. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 2, 100. — Най-добре старата си работа да започна. Ама пари са нужни, малко поне, пусти да останат. Д. Талев, ПК, 753.

7. Обикн. с нареч. назад и (диал.) надире. Като се движа по-бавно от другите, се оказ‑

вам зад тях; изоставам. Бащата рекъл: — Хензел, како току поглеждаш и оставаш назад? Върви и гледай напреде си. Ас. Разцветников, СН (превод), 23. Стефчов остана малко надире. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 6. // Оказвам се откъснат, отделен зад някого, зад другите, с които съм се движел в група; изоставам. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгави брегове. Някои войници остават назад. Й. Йовков, Разк. II, 134. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го без да искат, отвличаха го. П. Спасов, ХлХ, 121. // Не се развивам, не напредвам в сравнение с други; изоставам. "Ще имаме едно знаме.. на което ще пише свята и чиста република! Същото желаем и на братята сърби, черногорци.. и пр. — да не остават след нас, в едно и също време да дадт гласа си." Ив. Унджиев, ВЛ, 136. Враца, като град е останала доста назад. Ал. Константинов, Съч. I, 221.

8. Прен. За местност, населено място, природна забележителност, покрай които съм минал при пътуване — оказвам се зад или встрани от нещо или някой, който се движи. Незабелязано се изминават километрите, градът остава далече и вече не се вижда. Ем. Станев, ЯГ, 101. Селото и цялото хълмисто поле, което оставаше зад Еньо, светеше обляно от слънцето. Елин Пелин, Съч. III, 143. Под нас е безкрайната равнина.. След това завиваме на север и Дунав остава далече на юг. Н. Фурнаджиев, МП, 6. Вдясно остава новият, спретнат почивен дом, обърнал бяло чело към Рила. К. Константинов, НЗХ, 45.

9. Прен. За случка, явление и др. — оказвам се назад във времето спрямо даден момент. Когато "опасността" остана далеч зад гърба им, Горица попита: — какво означаваше тази работа? Ив. Хаджимарчев, ОК, 264. Огняново коренно промени своя облик. Останаха в миналото и безводието, и схлупените нехигиенични къщурки. ОФ, 1955, бр. 3445, 1.

10. С предл. без и обикн. с отриц. Лишен съм от притежание на нещо или от присъствието на някого (обикн. най-необходимото). Той [Димитър] никога не остава без пари и без тютюн, а понякога намира и ракия. Й. Йовков, Разк. I, 12. Никога тя не остава вкъщи без зехтин, без ориз, без пипер. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Стига си стрелял, ще останеш без патрони. Л. Стоянов, Х, 15. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Й. Йовков, ВАХ, 196. Той на старини беше останал без жена, без деца. Елин Пелин, Съч. III, 32. "Бабо Фонке, човек без око да остане, без приятел да не остане..." Ив. Вазов, Съч. IХ, 56. Много хитър човек честта си прехитря и без чест остава. П. Р. Славейков, БП I, 271. Оставам без сили.Остана без надежда за работа.Остана без илюзии за бъдещето.

11. Обикн. св. За имот и под. — получен съм в наследство или съм завещан. — Хе-е там, виждаш ли.. като почнеш от онзи орех долу, че до горичката на върха е все хаджи Вълчев имот... Сега е на бай Асен де, ама остана от баща му. К. Константинов, СЧЗ, 140. Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар.. той беше останал от дедите му. Ц. Гинчев, ГК, 29. Къща, дом и покъщнина си имаш, останало ти е от баща ти и от майка ти. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 459. Тя [Султана] извади цял такъм шаечни дрехи.. Тия дрехи бяха останали от дядо ѝ. Д. Талев, ЖС, 69. Случеше ли се някой да го попита от де има емфената си кутийка.. той зафащаше да разказва, че останала наследство от баща му Ивана. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12.

12. За част или известно количество от нещо цяло, от общото количество на нещо — оказвам се в наличност след изразходване или преразпределение на другата част, другото количество. Продавачът дълго се бори. Той имаше нужда от пари, при това дължеше на Еньо голяма сума. Сега искаше да се наплати и да му остане нещо. Елин Пелин, Съч. III, 130. Ленко подаде колета, взе разписката, скъта я и я пъхна в джоба на панталонките си. Останаха му пет лева. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 206. Малцината господари, които нищо не работят, по един хайдушки начин поглъщат почти двете трети от придобитото, а за работния народ едва остава третината от всичко туй. Г. Кирков, Избр. пр I, 47. // Продължавам да съществувам, да живея след смъртта, унищожението на другите от някаква общност (семейство, род и под.). Ючбунарецът бил имотничък човек.. Вдовец бил, деца нямал, само една сестрина дъщеря.. му останала в рода жива и той я прибрал в къщата си. Ив. Вазов, Съч. Х, 20. Нека се види тя сама какво е станала, та за нея да се подири лек.. Другите, дето остават, да се гледат. Т. Влайков, БСК I, 503. Всички, всички ще оздравеят. Кой сега.. кой след десет години.. — Ами остават ли някои за след двайсет години, дядо? Елин Пелин, Съч. II, 37-38. Тези кокошки тя пазеше за годежа на Станка. Още шест вардеше за сватбата ѝ. Тя имаше всичко на всичко четиринадесет кокошки. След неделя ще ѝ останат пет. Г. Караславов, ОХ I, 418. Виждаш ли двата бряста.. Дървото не покара вече млад филиз и на другата година го отсякоха.. Остана едното дърво. Й. Йовков, ВАХ, 139-140.

13. Само 3 л. Обикн. с числително или с наречие за количество. За период от време или някакво разстояние — съм в известно количество, брой до достигането на някакъв момент или предел в пространството, до някаква цел. — Според нашия, християнския

закон, който е зел нивите на Драгия, той и лозето му трябва да копае през четиринайсетте години, дето остават. Ст. Марков, ДБ, 476. — Колко дни остават още, Въкрилчо? — намекна най-сетне Кръстю за отпуската му. Г. Караславов, ОХ I, 413. Тя бърза да свърши всичко, защото подир два деня ще се жени. — Два или три деня останаха, — мисли тя. Елин Пелин, Съч. II, 112. Останаха още десетина минути до тръгването на трена. Ал. Константинов, БГ, 4. Малкото разстояние, което оставаше до "Пачевия" хотел, Гороломов го взема почти тичешката. Й. Йовков, ПГ, 11. "Далеч ли е, аго, Цариград!" — "Далече, дядо, далеч е!".. Много мина, малко остана. Напряга бедният старец последните сили и пристъпва. Ал. Константинов, Съч. I, 286. // Аритм. Съм в известно количество, сума след изваждане на едно число от друго. След като извадим две от три, остава 1.

14. Разг. Уча отново в същия клас, след като не успявам да премина в по-горен. Сега сме с Ленчето на ливадата, с новите биволици.. Ще дойде и Тинка на съседите. Тя все много знае, а в училище получава само тройки. Пък и два пъти е оставала. В. Бончева, АП, 32.

15. С предл. на. За възможност, отговор и под. — предназначен съм или определен за дадено лице или за група хора. Правото на избор остава на ергена. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 41. Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак. Елин Пелин, Съч. III, 72. Но ние разбираме добре нашия дружинен командир.. Разбираме, че отговорността и работата остават върху нас. Трябваше да се бди. Й. Йовков, Разк. II, 169. Стотелов трепна.. Сумата можеше спокойно да остане на негово разположение. Д. Добревски, БКН, 43.

ОСТА̀ВА несв.; оста̀не св., безл. 1. Обикн. св. Със съюз да и с предл. на. Зависи от, предоставя се на. Тошо.. му каза, че да остане на него би го прибрал, но старият няма да се съгласи. Й. Йовков, ЧКГ, 157. На Народното събраниие ний гледаме като на един оплот срещу посегателствата на правителството и мислим, че то ще се застъпи за потъпканите права на българските избиратели в известни окръзи. А то да остане на правителството — пази Боже! Ал. Константинов, Съч. I, 18. — Че аз си гледам кравата като чедо .. — Ами така е. Да не съм аз да се грижа за нашата крава — на Харитина да остане... Такива са младите сега, Салчо. За нищо не искат да знаят. А. Каменова, ХГ, 193.

2. Обикн. несв. със съюз да и следв. гл. Означава предстоящо извършване на действие, изразено с втория глагол, с което обикн. се завършва нещо, достига се до някакъв резултат, някаква цел и под. За няколко минути само те [войниците] са близо до върха на височината. Оставаше да преминат самия хребет и да достигнат на оттатъшната страна при позициите, които щяха да подкрепят. Й. Йовков, Разк. I, 87-88. — Тоя грък ще стигне скоро мащаба на Кнор, а и нашата скромна милост може да го догони, ако събитията се развият както очаквам... Остава да отидем в Солун и да прегледаме фабриката. Д. Димов, Т, 523. Но станалото — станало.. Остава сега да бъдеш честита. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 58. Той [Тодоров] трябваше да разузнае що става в Брацигово и след завръщането му оставаше да земем окончателно решение. К. Величков, ПССъч. I, 135. Всичко изчистих вкъщи, остава само да се измият прозорците.

ОСТАВА МИ несв.; остане ми св., непрех. Разг. Обикн. несв. Със съюз да и следв. гл. Имам още определено време до края на някакъв срок или до края на живота. ‑Е-е-е-е? Да попостя... да попостя... нека попостят младите, че им остава много да живеят. Т. Харманджиев, КЕД, 58. Остават му пет дни до конкурса.

Оставам / остана без последствия. Книж. Обикн. за молба, искане и под. — не бивам удовлетворен, не получавам никакъв резултат. "Моля, елате на станцията, телеграфираше Стамболов, да се разговориме по новото чудо. Инак депешите ви остават без последствие". С. Радев, ССБ II, 23. — "Много граждане.. са се оплакали на правителството от турските низами..; но всичките тия жалби остават и до днес без никакво последствие." С, 1872, бр. 32, 255. Оставам / остана в сила. Книж. За закон, наредба, решение и под. — важа, прилагам се или продължавам да се прилагам, да действам. Постановлението не се отнася само за текущата година, а остава в сила и занапред. РД, 1950, бр. 339, 3. Старшинството по успех във випуска оставаше в сила до края на службата. П. Илиев, ЛВ, 41. Оставам / остана с впечатление<то>. Обикн. в следв. изр. със съюз че. Книж. Получавам някакво разбиране, виждане за нещо, възприемам, започвам да смятам, да мисля по някакъв начин за нещо; струва ми се. Безброй параходи, влекачи и шлепове стоят приковани по Хъдсон. Стачката на моряците е парализирала целия воден път.. човек остава с впечатлението, че и водата не тече. Г. Белев, КВА, 105. Всички останаха с впечатлението, че Казакът знае нещо много важно за Деяна, та затова така открито и разпалено го напада. Г. Караславов, СИ, 146. Душа (душица, душичка) не ми остава / остана. Обикн. св. Разг.; Душа не остава / остана у (в) мене. Обикн. св. Разг.; Оставам / остана без душа. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест. — Ния, майко, Ния... Казаха ми зле била.. — Е, поизмъчи се тя.. Душа не ѝ остана. Д. Талев, ПК, 798. Душа у мене не остана. Къ‑

де не ходих! П. Тодоров, Събр. пр II, 220. — Татко ли?.. Горкия, само го разкарват ден през ден по участъците... Не остана душа у него. П. Михайлов, МП, 16. Не бива; ти си останал без душа и не си съвсем оздравял. Ив. Вазов, СбНУ I, 76. За тебе да си остане. Разг. Пази го в тайна, никому не казвай.И семка да не остане от тебе. Клетва. Обикн. във 2 и 3 л. Да нямаш деца, потомство. Камък върху (на) камък не остава / остане. Книж. Напълно е унищожено, всичко е превърнато в развалини. Като че ли на него ще остане света. Разг. Много алчен, ненаситен човек е. Контрата остава / остана у (в) мене. Разг. Всички неприятни последици се струпват върху мене, аз изпитвам най-много неприятности при някаква работа, в която са замесени повече хора. Крадците рядко биваха улавяни и контрата оставаше у местните цигани. И. Петров, ПР, 56. Не можеше да се отрече ловкостта на Белички, но контрата оставаше у Грашев. Д. Фучеджиев, р, 64. Ама все не може да се получи кой знае какво.. Но може ли да обясни това [Найден] на Давидов, а онзи пък може ли да успокои с това Максимов, затова контрата ще си остане в най-малкия. В. Жеков, ТП, 121. Крака не ми останаха; Останах без крака. Разг. Изморих се много от продължително ходене или от много работа, свързана с движение. — Хайде, челеби!.. — Качвай се и ти! Санким, не ти останаха крака тая нощ, все във водата кисна. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 298. Между нас да си остане; Тук<а> да си остане. Разг. Обикн. вметнато. Да се запази в тайна (за нещо, поверено интимно). Ще кажа... само между нас да си остане. Да не каже, че издавам тайните на банката. Й. Йовков, М, 22. Защото, между нас да си остане, и аз бях един от виновниците на митинга. Т. Влайков, Съч. III, 62. Тя е песнопойка, като славейчето на нашата слива, но е нехра, — тук да си остане. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. На гърлото ти да остане. Клетва. Да ти преседне, да се задавиш, да не ти е добре от това, което ядеш. На дребно нямам, а на едро не останаха. Разг. Употребява се, когато на шега искат да дарят, да дадат пари на някого. На конец остана. Разг.; На <един> косъм остана; На влакно остана. Диал. Със следв. изр. със съюз да. Без малко, насмалко. На един косъм остана да ни избият като кучета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 192. — На косъм бе останало да загине хубавата девойка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 178. На книга остава. Разг.; На приказка (дума) <си> остава. Разг. Употребява се за нещо, което няма да се приложи, няма да се осъществи. Много се говори и прави за улучшение в живота ни и в обществото ни и много си остава на дума. Ч, 1870, бр. 1, 99. Не остава / остана здраво място по (на) мене. Обикн. св. Разг. Много жестоко съм бит; пребит съм. Здраво място не остана по тях, а той продължаваше да ги налага с камшик. Не остава / остана <и (ни)> помен от някого или нещо. Обикн. св. Разг. Напълно изчезва, престава да съществува. Три дни и три нощи горели анонимните доноси, на четвъртия ден духнал вятър и отнесъл пепелта по четирите краища на земята и от страшните клевети и помен не останало. Р. Ралин, ДВШ, 23. Не оставам / остана длъжен някому. Разг. 1. Отвръщам по същия начин, по който са постъпили (обикн. лошо) с мене. И изведнъж задният му крак [на коня] се издигаше, подковата бляскаше във въздуха и последваше такъв удар, че ако улучеше човека, мъчно можеше да остане жив. Дядо Давид не оставаше длъжен и веднага острият връх на тежкият му чизъм се забиваше в ребрата на коня. Й. Йовков, ПК, 208. Йозеф изпитва особена омраза към Кепъл, но и Кепъл не му остава длъжен. Двамата се дебнат като освирепели петли и постоянно търсят начини да се засегнат и уязвят. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 34. 2. Веднага намирам достоен отговор (при спор, разпра), като не допускам да бъда оборен, победен. Избухна смях, заподхвърляха се закачки към нетърпеливия войник. Той не оставаше никому длъжен и отговаряше остроумно. Д. Талев, С II, 302. — О, аз не му останах длъжен. Казах му каквото мисля за него, тръшнах вратата и си отидох. К, 1967, кн. 7, 1. Не оставам / остана <по-> назад (по-долу) от някого. Разг. Не допускам да бъда надминат от някого в някакво отношение, като се старая да имам същите успехи, придобивки или да правя всичко, което той прави. — Българин си — продължи все тъй тихо Глаушев. — Българин, но какъв?.. Да ти кажа ли защо си тук, защо влезе в нашата община? За да не останеш по-назад от другите, да си между първите. Д. Талев, ПК, 68. "Аз няма да остана по-долу от Макавея, Елеазара, който умря за вярата си!" К. Шапкарев, МЖБМ, 32. Не съм останал с десет сирачета на мегдан. Диал. Не съм изпаднал в крайно бедствено, в безизходно положение. Не ще остана без куча грижа. Диал. Ще се погрижи някой и за мене. Ни брезна не ми остава. Диал. Съвсем нищо (не ми остава) — обикн. при пълна загуба на нещо. Ни <нито> крак не остана. Разг. 1. Нито едно животно или птица от многото (не остана). 2. Нито един човек (не остана). Оставам / остана без лице. Диал. Изведнъж побледнявам, прежълтявам или погрознявам, изменям израза, вида си. Оставам / остана без ръце (сили, крака). Разг. Много се изморявам от някаква работа. Цял ден съм прала и вече останах без ръце. Оставам / остана като без ръце. Разг. Отнема ми се възможнастта за нещо, възпрепятстван съм да извърша нещо. Днес не мога нищо да свърша, взеха ми инструментите и останах като без ръце. Оставам / остана в глуха линия.

Разг. Изпадам в положение да не мога да се проявявам или да напредвам служебно или в обществото. Оставам / остана в ръцете на някого. Бивам притежаван от някого. Селцето [Кревет] било защищавано само от един линеен и един руски батальон, които много пострадали в пазенето ѝ. Известията за това дълго са разноречиви. Според едни от тях, креветските височини си оставали в ръцете на сърбите. СП, бр. 25, 100. Оставам / остана в сянка. Книж. 1. Бивам недооценяван и пренебрегван. Съществува един факт, който някак си остава в сянка. А той съвсем демаскира предателските намерения на буржоазно-фашистките управници. П. Илиев, ЛВ, 265. 2. Не изпъквам с нещо, оставам почти незабележим. Театралната сцена е моя съдба, но съм пренебрегнат. Дават ми се незначителни роли я на слуга, я на файтонджия, за да подчертавам другите актьори, а аз да оставам в сянка. Г. Краев, СТ, 3. 3. Успявам да се прикрия, да не се издам, че съм участвал в нещо или че съм бил инициатор, причина за нещо, обикн. нередно. Оставам / остана гол пръст. Диал. Обеднявам, осиромашавам. Колко хорица е съблякъл [дядо поп от Сврачево], на колко души греховете е прибрал, и мене, на, виж ме, що е рекъл оня, гол пръст съм останал.. тамам двеста и тринайсет гроша и вола ми е изял. М. Георгиев, Избр. разк., 150. Оставам / остана жив <и здрав>. Разг. Спасявам се от смърт, оцелявам. Дядо Славчо излезе по-корав: той остана жив и здрав. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Оставам / остана извън кръга на нещо. Книж. Не бивам обхванат от нещо. Оставам / остана <като> в небрано лозе. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Оставам <като> гръмнат. Разг. Оставам силно изненадан от нещо, което никак не съм очаквал. Огнянов и Соколов останаха гръмнати. Ив. Вазов, СбНУ III, 45. Тилевите думи го пресякоха като с нож. Остана като гръмнат. Не знаеше какво да каже, нито какво да направи. К. Петканов, ОБ, 173. Оставам / остана като гъска (патка) на лед. Разг.; Оставам като жаба на сух вир. Диал.; Оставам / остана като Мара с веждите. Диал.; Оставам / остана като риба на лесата. Диал. Бивам излъган, измамен в очакванията си да придобия нещо, да успея в нещо или изпадам в тежко положение. Везиринът е дал право на българите да си изберат екзарх, но тоя екзарх ще да бъде избран пак по нашата програма! Чомаков остана като гъска на лед, защото неговото Филибе днес за днес остава под патриарха. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 75. Остава ми / остане ми в главата (ума, акъла). Разг. Запомням, запаметявам нещо, обикн. за дълго време. Остава ми / остане ми една крачка до нещо. Разг. Много съм близо до нещо, лесно мога да постигна нещо. От това признание до паническото бягство оставаше само една крачка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 130. Остава ми / остане ми мерак. Разг. 1. Силно пожелавам нещо (обикн. за ядене). 2. Изпитвам известна мъка по нещо пожелано, но непостигнато. Остана ѝ мерак да следва в София, но болестта ѝ попречи. Остава ми / остане ми на сърце(то). Разг. Харесва ми много някой или нещо и го желая. Остава ми / остане ми хатър. Разг. Почувствам се обиден, засегнат от нещо. — Но да не ти остава хатър, кир Пенчо, казваха хитрите займодавци, ние ще искаме да поканиш и зетчето си, кое, бог да ти го поживи, да подпише и то. Ил. Блъсков, ПБ II, 59. Оставам / остана мъртва буква. Книж. Обикн. за разпоредба, решение и под. — не се прилагам на дело. Оставам / остана на втори (заден) план. Книж. Добивам второстепенно значение, важност. Отмъщението, което вече стаяше лично дело, остана на най-заден план в мислите му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 8. Оставам / остана на ръцете (главата) на някого. Разг. Издържан съм, гледан съм от някого. Като загубило родителите си, момчето останало на ръцете на баба си. Оставам / остана на голите (студените) бани. Книж.; Оставам / остана на зелено. Разг.; Оставам / остана на (пес) понеделник. Диал.; Оставам / остана на пясъка. Диал.; Оставам / остана на сухо. Разг.; Оставам / остана с пръст в уста<та>. Разг.; Оставам / остана със захапан пръст. Разг. Бивам измамен, излъган в очакванията си да получа нещо или да успея в нещо. — Бона Кошницата? — Баба бе! Баба Бона, дето ни изпраща кошници от село и идваше да ме гледа, но този зима леля Венче я прикотка да гледа Митето и ние останахме на сухо! Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1. Едно, дето ги заварва ненадейност, друго — заблуждава ги войнишката шинела на Личо и при едно такова положение те [джандарите] остават с пръст в устата. К. Георгиев, ВБ, 67. Оставам / остана назад. Разг. За часовник — не работя точно; изоставам. Тя имаше някакво ръчно часовниче, което постоянно ту отиваше напред, ту оставаше назад. Д. Калфов, Избр. разк., 202. Часовникът ми остава назад на ден по 14 секунди. К. Кърджиев, А, 190. Оставам / остана на коза. Диал. Изоставам по време на жетва или при друга полска работа. Оставам / остана на място. Разг. 1. Бивам убит, умирам моментално. Змията се сгърчи безобразно и остана на мястото си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. 2. От силна уплаха, изненада или друго внезапно и силно изживяване заставам като вцепенен, без да мога да мръдна. Оставам / остана на опашката. Разг. Бивам изпреварен от други в някаква работа, начинание и изоставам на последно място в него. Оставам / остана на произвола на съдбата. Книж. Изпадам в тежко, бедствено положе‑

ние без подслон и без издръжка, без средства. Оставам / остана на пътя (на улицата). Разг. 1. Изгубвам жилището си, нямам вече подслон. — Кажи де, де да отида сама жена.. Ами аз оставам на улицата, бати Пешо.. С трите дечица. П. Незнакомов, СП, 78. 2. Изпадам в тежко, бедствено положение, преставам да имам препитание, средства за живот. Оставам / остана настрана. Разг. 1. Бивам пренебрегнат или забравен като по-маловажен, по-незначителен, по-ненужен. 2. От нещо. Не вземам участие, не се замесвам в някакво дело. Оставам / остана открит. Книж. За въпрос, проблем — продължавам да бъда неразрешен. Главният въпрос, който беше причина за раздорите, — въпросът за въстанието, си оставаше открит. П. К. Яворов, Съч. II, 228. Въпросът за естеството на "каналите" [на Марс] остава открит. ВН, 1958, бр. 2081, 4. Оставам / остана под миндера. Разг. За някаква работа, решение, идея и под. — бивам забравен, изоставен. Оставам / остана само с една риза. Диал. Изгубвам всичко, съвсем западам; обеднявам. Оставам / остана с голи ръце. Разг. Изпадам в тежко положение след претърпяна голяма материална загуба. Аз имам, рече, едного съдружник, който си прахосва сермикът по излишни разноски и, според годишната ни равносметка, току ми се струва, че той остава с голи ръце. У, 1871, бр. 7, 112. Оставам <си> / остана <си> на своето. Разг. Продължавам упорито да поддържам мнението или искането си. Разправях му колко не, но той остана на своето убеждение. Ив. Вазов, Съч. VIII, 97. Оставам <си> / остана <си> ни сам, ни там. Диал. Постига ме неуспех, не сполучвам в нещо или изпадам в безизходица. Оставам / остана соло. Разг. Не съм подкрепен, поддържан от никого при спор. Оставам / остана с отворена (отворени) зяпнала (зяпнали) уста. Разг. 1. Изпадам в почуда, изненадвам се от нещо неочаквано (обикн. като давам външен израз със съответната мимика). Точно с това е известно Тинчето — със своите странни забележки, които така те смайват, че се чудиш да прихнеш ли или да се ядосаш. Но понеже не можеш да разбереш кое от двете трябва да направиш, оставаш си така — с отворена уста. В. Цонев, ПТ, 10-11. 2. Изпадам в захлас пред нещо много хубаво. Оставам / остана чужд на нещо. Книж. Не се интересувам от нещо, не проявявам грижа за нещо, не участвам в нещо. Ни прения, ни колебания. България се готви да въстане. Кой ще приеме да остане чужд на общото дело? К. Величков, ПССъч. I, 114.Остават ми / останат ми очите в (на) нещо, в някого или самост. Разг. 1. Много харесвам нещо или някого, възхитен съм от нещо или от някого (обикн. за нещо, което не мога да имам, да купя, или което желая да имам). Шарените черги, които ще изтъче на своя стан, са като изписани — очите ти да останат в тях. Т. Влайков, Пр I, 62. А като гледам какви хубави платове има по витрините, очите ми остават. М. Марчевски, П, 150. 2. Изпитвам чувство на завист, зловиди ми се нещо, което друг има. Остават ми / останат ми очите отворени. Разг. Чувствам се крайно незадоволен, неудовлетворен, защото не се е осъществило най-голямото ми, съкровено желание. Останала ми е само от Бъдния вечер бабката; Останало ми е само от Бъдни вечер грошлето. Диал. Станал съм сетен сиромах, пропилял съм всичко от пиянство. <Останал> от <времето на> дядо Адам<а>(Ноя).; Останало от <дядово> Адамово време; Диал.; Останало от Московеца. Диал. Много старо, отдавнашно, някогашно. Остана ми сърцето някъде. Разг. Много ми е харесало нещо, заобичал съм го. Останах като хашлашка пръдня между две дъски. Диал. Грубо. Не се чух. Папер няма да остане [не остава / не остане папер] от нещо или от някого. Диал. Ще бъде (беше) напълно унищожен(о), ще загине (загина). — Моята жена сякаш по земята не ходи — не вижда ли, че войната край няма и че от нас папер няма да остане? К. Петканов, МЗК, 181. Под камък да остане. Диал. Нека не се чуе, нека не стане (употребява се, когато се каже нещо лошо). <Прах> и пепел не остана от нещо. Разг. Всичко е напълно унищожено. Пуст да остане. Обикн. вметнато. За изразяване на недоволство, възмущение, яд от някого или от нещо. Стана Божил кмет. От ка е закметувал, пусто му кметство останало, цяло село е пропищяло. М. Георгиев, Избр. разк., 176. — Налей, Андрея, още по една от негушкото, па... да удавим в нея, в последната, скърби и ядове... край нема те, пусти да останат! Д. Талев, ПК, 212. <Само> кожа и кости (кокал<и>) оставам / остана. Разг. Извънредно много остслабвам физически; измършавявам. Сянка да не остане от някого или нещо. Разг. Напълно да бъде унищожен, заличен, да бъде забравен. У мене остава / остане кръчмата. Разг. Ще черпя следващия път (от обичая, че този, у когото се падне последното питие от бутилката, е наред да черпи следващият път). Умря Марко, остана Трайко. Разг. Употребява се, когато трябва да се изтъкне, че няма повече изгода от нещо, че не може повече да се ползва нещо.

Списък на думите по буква