ОСТАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТАВА̀Ч м. Разг. Слаб ученик, който е останал или е оставал да учи втора година в един и същи клас; повтаряч. На злокобния 27 септември новата учителка на IV б клас раздели Славейко и Йошката и тури на неговия чин оставача Златан. Тонич, ГЗМ, 3-4.