ОСТАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; оста̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св, прех. 1. Поставям, слагам някъде нещо, което държа. Йовка, която стоеше с някакъв съд в ръка, остави го на водника и се обърна. Елин Пелин, Съч. I, 131. Мъжете пушеха, Мита остави свързаната вече торбица в каруцата, върна се и запристяга забрадката си. П. Спасов, ХлХ, 50. Претърсвачите си.. подаваха един на други книгите, разгръщаха ги, прелистваха ги и ги оставяха с недоверчивост. К. Величков, ПССъч. I, 23. Банковият чиновник.. отваряше всяка кутия и пак я оставяше на мястото й. Ст. Даскалов, БМ, 32. Петко оставил гювеча на земята, земал един камък и хвърлил да удари кучето. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Тодор Брежов се наведе над ма‑

сичката, където бе оставил плика, увери се още веднъж в точността на адреса. М. Грубешлиева, ПП, 94. // Поставям нещо (обикн. инструмент, прибор и под.) настрана, докато не си служа с него. Райка остави мотиката и отиде да види, кой е тоя, дето прескокна плета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 107. Вземе теслата, копне с нея край стобора, оставя я, намери стар гвоздей, втикне го под стрехата. Д. Немиров, Б, 98. Наслаждението, което го [Арнаутина] чакаше, го караше да не бърза.. Бавно остави цигарата си с дългото цигаре настрана, бавно развърза кесията си от син плат. Й. Йовков, ПГ, 30.

2. Поставям, слагам нещо, което нося (водя) със себе си, някъде или при някого, обикн. за определено време. Той беше оставил багажа си в коменданството и бързаше за към хотела. Й. Йовков, Разк. I, 165. Тя не знаеше какво е кражба. Ами ако сега наистина намерят парите у тях? За пръв път тя се усъмни в мъжа си.. Ако ги е взел, де ли ги е оставил? Ст. Даскалов, БМ, 42. Той остави оръжието си да му го пазят и само една кама скри в пояса си. И не тръгна по пътя.., а тръгна от Разполе право надолу през ридищата накъм двете турски села. Д. Талев, И, 527. Скоро тя [Нона] стигна пред дама. Случи се там Николай и на него тя остави коня. Й. Йовков, ЧКГ, 175. // Поставям, слагам нещо, което нося за някого, на определено място или там, където той ще го забележи, за да го вземе. Куриерът му оставяше не само вестниците, ами и цялата поща, ако общината биваше затворена. Ст. Даскалов, БМ, 35-36. Янко.. беше се отбил до хумниците, за да остави едно писмо на дяда Моска. Й. Йовков, ВАХ, 74. Върху пейката на ливадата зад манастира оставям всеки ден по една бяла роза за тоя, който я намери. Елин Пелин, Съч. IV, 62-63.

3. Не поемам, не премествам, не вземам нещо от мястото, където се намира, за да го нося. — Ти какво се разхождаш натам-насам като по "Царя", та не събираш по-бързо багажа.. Мама замълчала, но цялата се разтреперала. Какво взела и какво оставила — забравила. Сл. Трънски, Н, 215. На един конник падна фуражката и той я остави. Ив. Вазов, Съч. ХII, 171.

4. Забелязвям състоянието, подредбата на нещо някъде при напускането му. Те запалили седемте си свещици и като светнало в къщичката, видели, че някой е влизал, защото всичко не било тъй, както го били оставили. А. Разцветников, Сн (превод), 9. Влязоха в своята стая. Всичко си беше така просторно, спретнато и чистичко, както го остави, както си го мислеше и както очакваше да го намери. Г. Караславов, ОХ II, 181. Струваше му се [на Ламбрев], че ще намери всичко тъй, както беше го оставил, радваше се при мисълта за срещата, която го чакаше. Й. Йовков, Разк. I, 165. // Не съм направил необходимото, за да бъде нещо в обичайното за даден случай положение. — Казвам ти: заключвай портите — ти ги оставяш като хан да зеят. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 5. Последен се показваше бащата на Сладунка; той оставяше вратата отворена да му свети, заключваше хамбара. Ил. Волен, МДС, 13. Пак си оставил лампата да свети цяла нощ. Оставил си пепелника пълен и стаята се е вмирисала на тютюн. // Не съм приготвил, обработил нещо (храна, ядене и др.) достатъчно добре, както трябва. Пратиш му гювеч да ти опече, той се напие като свиня, или го остави суров, или го изгори. Елин Пелин, Съч. IV, 126. Не си оставила тестото да втаса.

5. Правя така, че някой да бъде някъде за известно време. Госпожа Дена заедно с приятелката си госпожа Савка бяха дошли да направят някоя и друга баня на тия прочути лековити извори. Сами мъжете им ги доведоха и настаниха в най-хубавия хотел, оставиха ги и отидоха в града да си гледат работата. Елин Пелин, Съч. IV, 195. Оставиха го в една стая в същия хотел, в който се помещаваше и някакъв щаб. Й. Йовков, Разк. I, 158. — Тотке, .. — остани тука при тия хора.. — Бабо, не ме оставяй! — изпищя Тотка. Елин Пелин, Съч. II, 171. Тя взе пряко през градините към дома. Пилето навярно е превряло, ако момичето й не се е върнало с детето от техните, където тя го оставяше често при майка си, когато има работа. Ст. Даскалов, БМ, 265. Не ме оставяй ти навън на пътя, / вратите не залоствай! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. // За домакин — удължавам престоя, посещението на някого като гост по някакъв повод. Посрещна ни жена му и детето. Оставиха ме на обед. Д. Габе, Сб??СЕП, 420. През два, през три дни старата започна да отскача до сестра си. И все водеше и Петето. Не се застояваше по-дълго там, но все пак Тошка се радваше, че я оставяше сама вкъщи, че й има доверие като напред. Г. Караславов, Тат., 200.

6. Отделям се, напускам временно някого, като излизам навън или отивам в някаква посока. След малко той ни остави и когато се завърна, донесе вече истинската заповед: бригадата ще нощува в Курт-Алан. Й. Йовков, Разк. II, 105. — Нали прочете писмото? — Шифрирано е. Ще трябва да го дешифрирам. Той погледна гостенката си и малко грубо додаде: — Ще трябва да ме оставиш. Д. Спространов, С, 11. Ангелиева (като влиза): — За минутка, г. Хаджиев... Исках да поговоря с вас, г. Хаджиев. Ветров: — В такъв случай аз ви оставям. (Влиза в салона.) Ст. Л. Костов, Избр. тв, 409. Той прати да му докарат коня, остави селяните в кръчмата, качи се и отиде да види купената нива. Елин Пелин, Съч. III, 134. — Я стига сте се превивали от смях..

— извика весело стопанката, която беше оставила Бойча. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. Задявам я... А тя се само смее.. пее / и дума ми: "Потрай... / .."/ А няма що — ще трябва да потрая. / Оставям я, отивам в свойта стая. // Разделям се с някого, който е в някакво особено, необикновено състояние, положение. Снощи той беше оставил болния си в значително подобрено състояние. Ив. Вазов, Съч. IХ, 76. В това време баба Бела му натякваше, че е оставил момчето самичко с овцете. Й. Йовков, ВАХ, 160. — Още ли е тука оная магарица? — завика той. — Да си остави децата да плачат и да скита по улиците като луда. Елин Пелин, Съч. II, 152. Към полунощ Негово царско величество князът, със свитата си.. напусна вечеринката, като остави присъствующите в най-весело настроение. Бълг., 1902, бр. 447, 4.

7. Разг. Отдалечавам се от някакво място или се отклонявам от някаква посока; изоставям. След малко каруцата го [Гороломов] разтърси и той подигна очи: Иван беше оставил пътя и караше направо през нивите. Й. Йовков, ПГ, 20. Той остави букака, мина речката и решително завъзлазя към колибата на мандрата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 172. Минаха покрай хана, без да спрат, после оставиха зад себе си бедните къщички и запрашиха из оголялата и изгоряла от слънцето равнина. К. Петканов, ДЧ, 138. Щом наближиш край селото.. ще оставиш надесно хаджи Исмаиловата воденица с ливадето, .. и ще опреш на Солаковата чешма с трите шопура. М. Георгиев, Избр. разк., 41.

8. Правя така, че нещо или някой да продължи да съществува, да се запази, да не изчезне. Детето я загледа .. ‑Каква е тази верижка на шийката му? — .. Подхвърлено е с нея, госпожа. Тя е заключена — поясни сестрата, — молеха да не му се снема никога; оставихме му я. Г. Райчев, ЗК, 233. Като слязохме от конете, тръгнахме между каменните кръстове. Незнайни люде християни поискали да оставят памет за себе си, ала времето ги беше надвило и оронило словата и имената. А. Дончев, ВР, 23. Тоз звяр, ..,/ Без жалост е, той не оставя жив / кой мерне му се тука в тез простори. К. Величков, Ад (превод), 6.

9. Ставам причина нещо да се появи и да продължи да съществува известно време, като резултат от някакво мое действие или от пребиваването ми някъде. Из пустите алеи, по дебело постлания равен сняг няколко стъпки оставили плитки дири. Ив. Вазов, Съч. IХ, 164. Камшиикът на Късабаджака се уви около врата на бай Коце и остави кървавочервен отпечатък. Г. Караславов, Съч. II, 264. Експертът не отговори, но в паметта му изпъкна покера у Торосян, през време на който нокътят на Малони оставяше знаци върху картите. Д. Димов, Т, 547. Той [цепелинът] минава съвсем ниско над парахода, избръмчава за миг с мощните си мотори и оставя зад себе си само ослепителната диря на своя гигантски корпус. Св. Минков, ДА, 40. // Свидетелствам за своето посещение, пребиваване или дейност някъде чрез нещо, което не съм взел със себе си при тръгването или съзнателно съм поставил, отбелязал. Е, какво пък, ще му оставя една бележка, ще издебна и ще се кача в някой товарен влак и — готово. Сп. Кралевски, ВО, 50. — Ходих [Левски] в Свищов, Ловеч, .. и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, .. и Гърция се готвеха да заробят България; затова обикалях, оставях книжа.Ив. Унджиев, ВЛ, 336. — Перушина оставя ли [животното]? — попита дядо Мирю. Оставя, ама малко. А тъй, да я е влякло, че да видиш — ами. Крякнат кокошките и дорде излезеш, отнесе я. Ем. Станев, ЯГ, 40. Повечето стенописи [на църквите в Арбанаси] са работени от българските майстори, които са оставили и имената си. Ст. Михайлов, БС, 117.

10. Ставам причина някой да стане някакъв или да изпадне в някакво положение, състояние. Плаках за баща му, че ме оставя вдовица, ала още повече плаках и жалих за момчето си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. Като ни доведоха [турците] близо до една стръмна урва.. разтовариха конете ни, обраха всичко, което имахме и ни оставиха почти голи. П. Р. Славейков, БП II, VIII. — Ти татарите искаш да викаш на помощ.. — Какво добро от такъв цар, дето народа на татарска робия оставя. Ст. Загорчинов, ДП, 99-100. // Обикн. с отриц. или следв. изреч. със съюз да. Грижа се, съдействам, не позволявам някой да изпадне в някакво (обикн. лошо) положение, състояние. Ние сега со сиромашията се бориме .. А калфите си аз не оствям гладни, доколкото мога, и на занаят ги уча, не крия занаята си. Д. Талев, И, 296. Като виждаха, че има кой да ги ожали, те издигаха, клетите, глас и молеха да ги не оставят да умрат по пътя. К. Величков, ПССъч. I, 49. Сега пък да не ни оставят да пукнем от глад. Л. Стоянов, Х, 122. Макар и бедни, те не оставяха да падне и прашинка върху му, угаждаха му и най-сетне отгледаха и възпитаха едно истинско аристократче. Др. Асенов, СВ, 74.

11. С предл. без и обикн. с отрицание. Лишавам някого от това, което има, от нещо необходимо или желано. — Взехте му здравето, сега искате да оставите и децата му без хляб! К. Петканов, МЗК, 107. Същата вечер Саша каза на Денча: — Да не ни оставиш утре без вода, че да изгубим съревнованието? Умната, ха. И тук Денчо беше водоносчик. Ст. Марков, ДБ, 346. Дебеличкият господин пък твърди с положителност, че съществувал задгробен живот и че той сам бил видял с очите си духа на по‑

койната си съпруга, която му се явила една вечер и го замолила да не я оставя без жито на задушница. Св. Минков, РТК, 147. — Утре е Нова година... Не може да оставим Серьожка без елха. З. Сребров, Избр. разк., 120. Той не остави ни веднаж трапезата ми без рилска пъстърва. Ив. Вазов, Съч. ХV, 51. // Правя така, че нещо да бъде без присъствието на някого или без негова съществена част, без която не може да се използва. Поиска ми се да отида при тях [братчетата ми], но не се реших, не защото се боях да оставя дюкяна без човек, а защото думите на татя и неговата тревога бяха залегнали в сърцето ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. Невероятно, но архитектът беше оставил училището без стълбище, та се наложи да пристрояват. △ Зидарят е оставил къщичката без комин.

12. Предоставям, предавам нещо във владение, в наследство на някого; завещавам. Тоя имот го имам от майка си, на нея ще го оставя. Й. Йовков, ВАХ, 17. Тия ниви и ливади.. сѐ са наши. За вас съм ги печелил и на вас съм мислил да ги оставя. Елин Пелин, Съч. III, 52. — Гъчо, обичаш ли децата си? — Е, па! — Такаа! — удари се Бухларски по коляното. — Ами искаш ли да им оставиш къща, хамбар, сламник, сайвант като хората! Ил. Волен, МДС, 118. Аз ще му родя син.. и той ми се закле тържествено нему да остави престола. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 122. ^● Обр. Вам, идещи след нас, оставям тоз завет:/ като дъба далеч вий гледайте напред! Н. Хрелков, ДД, 227. // Създавам нещо с особено голяма стойност, което да бъде от полза и за поколенията. Старите гърци основали театъра. Те са ни оставили прекрасни трагедии и комедии. Ист. V кл, 1980, 174. Плеяда вдъхновени мислители са оставили на человечеството плодовете на своя гений. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148. И умря старецът. А не остави книга, ни каза някому думите на своя опит. Н. Райнов, БЛ, 178. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да оставят на децата си добро име. Елин Пелин, Съч. III, 13. Знай, че нищо не оставя / бедният човек, / освен име, честно име. Л. Каравелов, Съч. I, 133.

13. Отделям и запазвам, не използвам, не изразходвам част, известно количество от нещо цяло, от общото количество на нещо. — Яж, Федя, много си слаб. — Ама ти, няма ли да отслабнеш? — Аз всичко ям и съм здрав, а ти оставяш половината си ядене. Поне това яж, нали го обичаш? Д. Габе, МГ, 65. Като се върнеше с бялото котле, издоила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръщаше тя. Ст. Даскалов, БМ, 267. — Тю, язък! Смятах за семе да я [краставицата] оставя, ама изкривила се пущината! Г. Караславов, Избр. съч. II, 383. Природата, която му [на Колчо] бе отнела всичко, оставяше му тая способност в утешение. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 64. — Дечоо! Дечоо! Помогни ми, баба!... Отърви ме. Цапни го с някой кърпел това проклето куче, дано го чумата тръшне, гдето не остави яйце в полозите! Чудомир, Избр. пр, 27.

14. С предл. за. Отлагам свършването на нещо обикн. за следващия ден, път. — Показанията му са у вас, нали така? .. Искам непременно да ги прочета... — Слушай, Петрунов, не е ли по-добре да оставим тая работа за сутринта? — запита меко подполковник Коняров. П. Вежинов, НС, 120. — Презвитера бе! — викна поп Иван. — Ти чу ли да бие камбаната? — За Делигеновчето ли? Не съм. Сиигурно утре ще го погребват. — Не дойдоха днес, сигурно за утре са го оставили — поуспокои се попът. Г. Караславов, Съч. II, 10. Днес прах, а гладенето оставих за събота. △ Не оставяй днешната работа за утре. Послов.

15. Осигурявам отвор, проход към нещо като възможност за достъп до него. От двете ми страни големи бърда.. реката шуми из тясното лъкатушно легло, което ѝ оставят. Ив. Вазов, Съч. ХV, 7. В горната част на външния зид от вътрешна страна е оставена пътека, по която са се движели войниците. Ст. Михайлов, БС, 142. Сред насъбраната публика е оставено празно място. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 92. Иглика го схруска със смях. Горският изсипа на тревата цяла купчина захар и почна да нарежда бучките около нея една по една и да я загражда.. — Остави врата, че не мога да изляза, ей! — каза весело Иглика. Елин Пелин, Съч. II, 51. Из разтвора, що оставяха предниците й, се виждаше зелено атлазено елече. Ив. Вазов, СбНУ II, 60.

16. Обикн. с предл. на. Предоставям, поверявам някого или нещо на грижите на някого. Българинът се е прибрал полека-лека.. към Балкана.. А плодородните равнища е оставял на своите политически господари. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 7. Колкото за лечението на болните си, той ги оставяше на двата си преданни помощника. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 32. — Ти си кажи кое момиче си си харесал, па на мен остави работата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 125. Дръжте се пред хората спокойно и не се показвайте малодушни. Останалото ще оставите на мене, аз всичко ще наредя! К. Петканов, В, 195. — Искам да умра, дядо Матей, .. — Слушай, Елке, не говори така. Я си помисли за детето. Кому ще го оставиш. Елин Пелин, Съч. III, 81. — Впрочем, госпожа Панке, вие знаете моя вкус... Оставям сама да ми изберете модел! А. Михайлов, ДШ, 21.

17. Със следв. изреч. със съюз да. Позволявам, давам възможност на някого да извърши нещо. Дойчин не е мъж, който да остави да го мачкат! К. Петканов, ЗлЗ, 126. — Аз, господин фелдфебел, позволете... Но

той ме не остави да довърша. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 6. В селото е имало една дружина от 16 ловчански полк с картечници. Те оставят турците да додат съвсем наблизо — и внезапно откриват огън. Й. Йовков, Разк. II, 154. — Аз през три стъпала се мятах, щях да се блъсна в огледалото, ама не оставих да превари никой. Ал. Константинов, Съч. I, 61. Влязохме в един бижутериен магазин да ми поправят часовника .. Персоналът оставя свободно клиента да си избира каквото му хареса. Г. Белев, КВА, 290. Остави ме с огнени целувки / да обсипя твоето лице! К. Христов, Т, 28. // Обикн. с отрицание или във въпрос. Позволявам, допускам с някого да се случи нещо лошо. Върна се той от Бруса пак в Ерекьой. Не искаше да напусне бедните анадолци, без да им се обади. Не бяха го оставили те да умре от глад. Д. Талев, ПК, 81. Калугерите [в Света гора] ме прибраха като брат и аз скоро свикнах с тях и с живота им. В началото им помагах в тежката работа, а когато разбраха, че знам да пея в черква, тъй се зарадваха, че не ме оставиха повече да се мъча и да страдам. К. Петканов, П, 33. Нема̀ аз ще оставя такъв великодушен човек и, както го казваш, добър патриот да пропадне за мене? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 47. — Как така си оставила това сладко ангелче да се разболее? К. Петканов, БД, 114.

18. Не полагам необходимите грижи за някого в труден момент, преставам да се грижа за някого; изоставям. — Не поддавай се на мисли и на грижи, татко, всичко ще се поправи. Мама, Бог да я прости, отиде по реда си, па ние, вика се, сме живи — няма да те оставим. Елин Пелин, Съч. III, 29. Малко по-нататък едно дете пеленаче, присиняло от плач за майка си, която го оставила навярно, за да й олекне в бягането. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 166. — Кажи, ако нещо те боли, ако не си добре, да те заведа в града на доктор... Ще продам малко жито, може и назаем да взема... Няма да те оставя така... Г. Караславов, Тат., 244. Къде са тия герои болничари, дето оставиха своите болни посред нощ и се изнизаха тихомълком. Л. Стоянов, Х, 75. // Пренебрегвам някого. Хаджи Стоянови нали са едни в селото. Нема̀ бае Гочко ще остави тях, та ще си даде момичето нейде си у Деловци? Т. Влайков, Съч. II, 10.

19. Прен. За сили, воля, надежда и под. — напускам. Той чувствуваше, че силите го оставят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 202. В душата на благочестивия младеж нещо се сгромоляса .. Но твърдостта на вярата му не го остави. Елин Пелин, Съч. IV, 24.

20. Прен. Разг. За вещ (дреха, оборудване и под.) — от прекалена употреба, износеност преставам да служа на някого. Тоя стар приятел — той погледна палтото си — тая зима няма да ме остави съвсем. Ив. Вазов, Съч. ХI, 54. — И аз съм от село, разбра ли? — И като погледна такъмите на коня, просто допълни: — Щрангата скоро ще те остави. М. Яворски, ХСП, 100. Ботушите ми вече ме оставят, трябва да си купувам нови.

21. Преставам да живея заедно с някого или да бъда в близки отношения с него; изоставям, напускам, зарязвам. После той не се обади и не отговори нито на едно нейно писмо. Това мъчеше страшно Маринка, но тя не искаше да вярва, че той я е оставил. Елин Пелин, Съч. II, 107-108. — Тертере, ти искаш невъзможното, защото аз горещо любя жена си, защото аз не мога да я оставя. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 42. — Да кажем, че тая Ката не е парясница и с право още ти е жена. Ама я да те попитам тебе, защо тя те е оставила, що не е стояла в селото си, а е избягала? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 322. — Прости ми Барбара! Моя е вината за всичко — за раздялата.. — Не ти, а аз те оставих. Б. Йосифова, БЧМ, 242. — Ще дойдеш с мене на Стамбул, / ще дойдеш, друго не бива. / Жив да си, аго, недей мя! / Как ще оставя баща си, / майка си, как ще замина? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Момчето си имаше приятелка, но отиде да следва в София и я остави. // Преставам да живея, да работя, да бъда някъде изобщо или за определено време; напускам. — Не съм нито аз за тях, нито те за мене. И той остави чорбаджийската къща, дето бе ратай. Елин Пелин, Съч. I, 21-22. Тия закрити прозорци посред пладне и това мълчане я направиха да помисли, че хората ги няма тука, оставили са тая къща, а може би и София. Ив. Вазов, Съч. VII, 106. Отечество, не си ли достойно за любов? / Кой странник без въздишка можа да те остави? Ив. Вазов, Съч. II, 5. Дъщеря й [на Гашковица] живееше в Бургас, много рядко идеше на гости и все се оправдаваше, че не може да си остави къщата и трите деца. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 106. // Остар. Обикн. за език, вяра и др. — отказвам се от нещо, прекратявам връзките си с нещо, с което съм бил трайно свързан; изоставям. Твърде лесно и скоро ги погърчат .. Язика си и рода си оставвят! П. Р. Славейков, Сл, 69. — Всички ние ти се молим... Ние и всичките българи от единия до другия край на Балкана, да оставиш гръцкия език от училището и да учиш децата само на български. Д. Немиров, Б, 49. Почувствува се [Велика] безпомощна .. Още утре ще пише писмо на мъжа си да остави полка и да си дойде. К. Петканов, МЗК, 20. "Причината — пише Ботьо Петков, — по която лани бях оставил училището, беше, че общината поиска да смали годишната ми заплата." Н. Ферманджиев, РХ, 188. // Разг. Отказвам се от нещо, което ми е станало лош навик и ми вреди; зарязвам. "Нищо не му е — заключи на ума си баба Иваница. — Да мога да го накарам да ос‑

тави и тоя тютюн, дето го кара сутрин да се дере и да кашля — още по-добре ще бъде." Й. Йовков, ЖС, 42. — Защо не го оставиш като ти вреди? .. — Дума да не става. Без хляб мога, без тютюн не мога. Г. Караславов, Избр. съч. I, 330. Станах вегетарианец .. Оставих и тютюна. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Вече е по-добре, след като остави и цигарите, и алкохола. △ Най-сетне остави пиенето.

22. Прен. За мисли, спомени и под. — преставам да се появявам в съзнанието на някого и не го безпокоя повече; напускам. Това страшно място не му тряба повече. Той ще го подари — да му олекне на душата. Тая мисъл не го оставяше. Елин Пелин, Съч. III, 168. Когато раната на гърдите му зарастна, той се надяваше, че тия мисли ще го оставят. Й. Йовков, СЛ, 129. При всичката страстност, с която се бе отдал на делото на революцията, споменът за Рада го не оставяше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 93.

23. Преставам, спирам, прекратявам да върша нещо. Когато запееше на нивата, гласът й кънтеше по цялото поле и хората оставяха жътвата си да я послушат. Елиин Пелин, Съч. III, 17-18. Като отидох у тях и ме видя, почетният старец стържеше кожи. Остави си работата, изведе ме горе. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Изглеждаше така щастлив, така радостен и очите му светеха с такъв блясък, че щом го видяха, децата оставиха игрите си и като доверчиви пиленца го наобиколиха. П. Стъпов, ЧОТ, 29. Що драскаше той там, умислен, един? / Житие ли ново, нов ли дамаскин, / зафанат отдълго, прекъсван, оставян, / и пред кандилото среднощ пак залавян? Ив. Вазов, Съч. I, 188. Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова. Хр. Ботев, Съч. 1950, 15.

24. За действие, събитие, проява — ставам причина някакво чувство, усещане да се появи и да продължи да съществува известно време. Всеки знае голямата скръб, която селянинът.. изпитва, когато умре или пък му го отнемат — вола, бивола .. Защото волът, който е умрял или е отнет оставя същата празнина и скръб, като кога умре човек от къщи. Й. Йовков, Съч. III, 63. Бях видял само на миг това страшно и диво зрелище и веднага обърнах очите си да го не гледам, но то ми остави неизгладимо впечатление и ме потресе цял от ужас и жалост. К. Величков, ПССъч. I, 10. Особен спомен ми е оставило едно такъво пътуване през годината — не помня точно коя беше, знам само, че бе наскоро след русите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Детството ми беше студено и мрачно.. но от юношеските и младежките си години не мога да се оплача, това време е оставило в душата ми богати спомени. А. Гуляшки, ДМС, 188. Устните й останаха свити, усети само лекото докосване на носа й толкова студено, че оставяше усещане за мокрота. П. Вежинов, НБК, 82.

25. Обикн. несв. С отрицание и в съчет. със съществителни, означаващи време. За заетост с работа, низ от събития, природно явление — предоставям достатъчно време за нещо друго. Великото дело, което ме е погълнало цял, не ми оставя минута и за твоята участ да помисля. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 70. Но бурята, която гърмеше около него, не му оставяше време да се любува на тия шопски копия на велики хора. Ив. Вазов, Съч. ХII, 20. Длъжността му бе оставяла много свободно време. Ив. Вазов, Съч. IХ, 27. От учене не ми остава дори час свободно време.

26. Не се подстригвам, не се бръсна, не подрязвам нещо (коса, брада, нокти и под), за да бъдат оформени, след като пораснат или за да растат свободно. Една постоянна грижа има за брадата си. Най-напред той я остави цяла дълга.. после още един или два пъти й дава друга форма. Й. Йовков, Разк. I, 10. — Ша я отрежа таз брада! — заканва се старецът.. — Аз съм я оставил през 1919 година и се бях зарекъл да я не бръсна, додето додат нашите. А. Каралийчев, ПГ, 178. За да произведе повече впечатление в последната роля, господин Фратьо нарочно остави косата си нерязана от един месец насам. Ив. Вазов, Съч. ХII, 100. Вече се смята за голяма, оставила си е маникюр. △ Обръсна си брадата и си остави само бакенбарди и мустаци.

27. За учител — поставям, определям за годишна или срочна някаква, обикн. незадоволителна оценка, получена през годината. По история още не ме е дигала да си поправя тройката. Ами ако забрави да ме дигне? Ако ми остави тройка? Като помисля, тръпки ме побиват. В. Бончева, АП, 94. Имах две петици по история и една четворка, а ми оставила за срока 4. // За учител — като поставям слаба годишна оценка на ученик, не го допускам да премине в следващия, по-горен клас. С тези двойки пак ще те оставят в същия клас.

28. Разг. Обикн. с отрицание в пов., или във въпрос. Преставам да се занимавам с някого или нещо, да се интересувам от някого или от нещо. Очите на Нона светнаха, тя беше готова да го подгони и да не го остави, докато не го [Енко] стигне, но чу, че някой я извика. Й. Йовков, ЧКГ, 103. — Ако има право, да го [Нено] тикнат в затвора да се сплуе. Ако не, аз сам ще вляза в затвора, но това няма така да оставя! Елин Пелин, Съч. I, 123. А пък аз трябва да живея. Чунким тия абдали от село, ако аз не ги обера, друг ще ги остави ли? П. Спасов, ХлХ, 54-55. — Остави ти мама. Тя може да си приказва каквото ще. Т. влайков, Съч. I, 1925, 252. С опак човек не се препирай; кажи, че той има право и го остави. Послов., СбНУ ХХV, 7. // Само пов. За изразяване на неже‑

лание, отказ от извършването на дадено действие. — Стига, недей, престани! — Не мога. Моля ти се, остави! Недей ме чака! П. Тодоров, Събр. пр II, 421. Гроздан все повече се разгорещяваше и .., започна да изброява всички нечисти дела на Вълчана .. — Остави, остави, Гроздане, тя край няма. Й. Йовков, Ж 1945, 46. — Добре! Ставам поръчител! — Я остави, куме.. — нали знаеш какви са времената. Г. Белев, ПЕМ, 46. И зафана тя да го дърпа и да му дума: — Остави бе, старче, остави сега, недей да стаяме за̀смея. Т. Влайков, Съч. II, 99.

29. Разг. Обикн. в пов. Не закачам, не безпокоя някого. Веднъж се опитах да я ядосам, като я хванах за дългата плитка и я опънах. Но тя ме перна през ръката и ми каза: "Я не се закачай!" И аз я оставих. К. Калчев, ПИЖ, 103. — За каква работа идеш? Началнико е уморен, остави го сега! Ив. Вазов, Съч. Х, 98. — Глоба! — каза кметът. — Сто лева глоба .. — Оставете човека, бе! Какви хора сте вий! Й. Йовков, ВАХ, 202-203. — Почакай малко! — хвана го Борис здраво за китката. — Остави ме, че бързам! К. Петканов, МЗК, 130. // Само пов. Не обръщам внимание на някого или нещо. — В съд ще го дам, ще го накажа! .. — Остави го, господин докторе, него Господ го наказал, — обади се пак примирително Игнатица. Г. Караславов, СИ, 28. — То те [крайненци] теглят, каквото теглят, че им е до кокал от сиромашия и не знаят вече какво говорят .. Остави ги ти тях! А. Страшимиров, К, 59. — Че кога Нона не е ходила в Сеново? — обади се Санка. — Тя всякога си е ходила, нали Ноне? — Я го остави ти него! — каза Нона, — знам го аз какво иска да каже [Йосиф]. Й. Йовков, ЧКГ, 177. Звезда веднъж беше сама на портата. Янко пак мина. — Как си, булка, какво прави Ноно? — Остави го, свил се в полите ми, не шава. Цял ден вкъщи, не иска да се изтури като мъж по кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 274. — А Пламен защо не спи следобед? — Остави го Пламен! Не виждаш ли, че е по-нисък от тебе. Др. Асенов, СВ, 14.

30. Разг. Само в пов. и със следв. изреч. със съюз ами, но, че. Не вземам под внимание, не обръщам внимание. — Добре, че кракът ми не остана в зенгията, — .. — И остави туй, ами се повърна и искаше да ме тъпче с крака. Й. Йовков, ПК, 211. Оставѝ дето се разбуди подозрителността на турската власт, ами и околното турско население закипя за отмъщение. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 5. — То изпъждането остави, ами както се държаха с нас и каквото ни наговориха! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 486. А мен не ще и да ме знае, гледа ме като добиче и остави че не ми поема палтото, ами се и подсмива отгоре. Ал. Константинов, Съч. I, 204.

31. Диал. С предл. от. Отстранявам някого от постоянното му занимание. Димитър Измирлиев, който най-добре знаел колко оскъдни са средствата му, предложил несигурно да оставят някого [от децата] от училище, докато работите му се пооправят. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 45. На времето старият Джупун го остави от училище да му помага и да събира вересии от селските бакали. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Ах, тези лекари! Понякога бригадирците ги гледат накриво, загдето искат да ги оставят от работа. Г. Караславов, ПМ, 61. оставям се, оставя се I. Страд. от оставям, оставя от 1 до 18 знач. и в 23, 25, 26 и 27 знач. II. Взаим. от оставям, остана в 21, 28 и 29 знач. На два-три пъти те се оставяха и пак се залавяха. Й. Йовков, АМГ, 29. Борците, които от по-рано се бяха заборили по краищата на борището, се оставиха. К. Петканов, ОБ, 184. Родителите му се бяха оставили, а после пак се взеха.

ОСТА̀ВЯМ СЕ несв.; оста̀вя се, св., непрех. Диал. Разделям се. Оставила се с мъжа си и щяла да дойде тука. Й. Йовков, ВАХ, 171.

◊ Камък върху камък не оставям / оставя. Книж. Напълно унищожавам нещо, превръщам всичко в развалини. Там, където не беше оставил камък върху камък, израстваха като по чудо нови крепости .. — сякаш българите трупаха по пътя му все нови и нови планини, както строяха отново срутените си крепости. А. Дончев, СВС, 562. Не оставям / оставя здраво място по (на) някого или някому. Разг. Хубаво набивам, напердашвам някого. Не оставям / оставя и калта под (изпод) ноктите някому. Разг.; не оставям / оставя ни пепел на огнището някому; не оставям / оставя ни старата шапка някому. Диал. Безмилостно ограбвам някого, отнемам, вземам му всичко, което има. Не оставям / оставя прах (прашинка) да падне върху (на, отгоре на) някого или нещо. Разг. Грижа се за някого или нещо извънредно много; пазя го от всичко лошо. Ние всички ще ти слугуваме и няма да оставим прах да падне върху ти. К. Петканов, ЗлЗ, 70. Не оставям / оставя на мира някого. Разг. Непрекъснато безпокоя, тревожа някого, създавам непрекъснато грижи, безпокойство на някого. — Защо ме не оставят мен на мира? — дума тя с болка на душа. — Какво им се бъркам аз? Нека си се разправят сами там! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 273. Криво седи, право съдѝ, / стар кадия — / не оставя на мир село / луд гидия! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. Не си оставям думата в пепелта. Разг. Не премълчавам, реагирам, когато ме засегнат. Не си оставям колата в калта; не си оставям коня в реката; не си оставям магарето в батака (калта, насред пътя); не си оставям чепика (чехъла) в калта. Разг. Пазя си интересите, умея да си защитавам, да запазя това, което имам, което съм придобил. И

мога да те зарадвам — няма да минат десет дни и Дойчин ще се върне при нас. Аз съм стар, но не си оставям колата в калта. К. Петканов, ЗлЗ, 105. Бай Захари вика: "Ами винцето два пъти с вода го кръщаваш и пак за винце го даваш." — Бай Захари, той, не си оставя магарето в батака... Д. Бозаков, ДС, 92. О, тя е огън жена! Никога не си оставя магарето в калта. Заеме ли се с нещо — направя го. М. Марчевски, П, 267. Остави един (едного), бухни други (другиго). Пренебр. Употребява се за хора с еднакви, с едни и същи недостатъци. Оставил съм дявола, опашката му не пущам. Разг. Обикн. във 2 и 3 л.; Оставил съм дявола, уловил съм сатаната. Диал. Не съм се отказал да действам по същия непочтен начин, отказал съм се само привидно от непочтени действия. Оставям / оставя без последствие нещо. Адм. Не удовлетворявам (молба, жалба, искане и под.). Всички жалби попът с помощта на кмета и кръчмарите успяваше да остави без последствие. Ст. Даскалов, СЛ, 81. По искането на тия свидетелства [за безмитен внос] от страна на правоимеющите, ний там напомваме, че министерството.. е взело решение да оставя без последствие всички заявления, които не са обгербовани. Бълг., 1902, бр. 452, бр. 3. Оставям / оставя в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено. Оставям / оставя в сянка. Разг. 1. Някого. Не оценявам, не изтъквам заслугите и качествата на някого и го държа незабелязан, пренебрегнат. Другарите, които държеха нишките на подготовката, ги оставяха в сянка и това оскърбяваше честолюбието им. Д. Димов, Т, 224. Още повече го болеше, откакто и централният председател взе да се доверява на Братан, старателно да го изтъква, а него, дето е мъкнал това стопанство, да оставя в сянка. Ст. Даскалов, ЗС, 204. 2. Нещо. Не показвам достатъчно нещо, не го разкривам. Островски е оставил в сянка, не е предал нужната плътност на основния фон на романа — обществено-политическата борба. ВН, 1958, бр. 2082, 4. 3. С действията и делата си се изтъквам и ставам причина някой да бъде пренебрегнат, изместен. Янакиев стана околийски лекар, създаде си голяма известност и голяма клиентела, забогатя и остави в сянка двамата си съперници. Ем. Станев, ИК I и II, 280. Днешното поколение си е допуснало много да забрави борците и борбите на една епоха, може би най-знаменателна и велика в новата ни история. Чардафонският патриотизъм с кресливото си самовъзвеличение е оставил в сянка делата и заслугите на нашите "цариградски приятели". Ив. Вазов, НПис., 114-115. Оставям / оставя да ме носи вятърът. Разг. Не проявявам никаква активност, инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действам за тяхното изменение или да създавам нещо ново; инертен съм. — Щом всички стават аяни, щом са тръгнали да си сядат на задника — да седнем и ние. Лошо ли е? На Вели му беше винаги лесно, защото оставяше да го носи вятърът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 199. Оставям / оставя зад гърба <след (зад) себе> си нещо. Разг. 1. Създавам приживе нещо, обикн. добри дела, творчество, имот и др., с което ще бъда запомнен. Не е важно кога си живял, а как си живял и какво си оставил след себе си. К. Петканов, ДЧ, 151. Той вървеше бавно, спокойно, равнодушно и държеше главата си гордо, сякаш съзнаваше великото дело, което е оставил зад себе си. Елин Пелин, Съч. II, 28. 2. Съзнателно забравям нещо, което ми се е случило или което съм извършил. Оставям си / оставя си главата; оставям / оставя <си> кости<те>. Книж.;оставям си /оставя си кокалите. Разг. Самост. или някъде. Разг. Загивам в бой или в борба за осъществяване на някакъв идеал. Не мога да търпя робството. Предпочитам без ръце и крака да остана, но да няма българин в робство.. Ние си дадохме ръцете, други си оставиха главите, а вие [войниците] страдахте цели три години. К. Петканов, МЗК, 264. А нашите приятели? .. Почти всичките оставиха костите си на Гредетинските негостоприемни височини. Ив. Вазов, Съч. VI, 106. Дуна Балюва дигаше нова къща.. Още преди войните мъжът й се канеше да я събаря и да прави нова.. Но наскоро след това замина на война, раниха го тежко и остави там някъде кости. Ил. Волен БХ, 53. Димът от експлозиите се разсея и зад студения лафет на оръдието той изведнъж зърна посивялото лице на Чудото. — Днес няма да ни размине — каза той с пресъхнало гърло. — Тука ще си оставим кокалите. П. Вежинов, ВР, 130. Оставям / оставя мечките да вардят дренките. Разг. Ирон. Поверявам нещо на някого, който има склонност към него и ще го използва за себе си. Оставям / оставя на (в) нечии ръце нещо или някого. Разг. Предоставям, поверявам на някого, задължавам го да се грижи за някого или нещо, да отговаря за някого или нещо. — Ето, учителке, на твоите ръце оставям детето си, учи го на ум и разум. Д. Талев, ПК, 243. Всичко на моите ръце оставил. Няма кой да ми помага. Елин Пелин, Съч. III, 70. — Всичко оставям в твои ръце — прави, каквото знаеш. Ти виждаш, аз съм вече стар. К. Петканов, ЗлЗ, 37. Оставям / оставя на втори (заден) план някого или нещо. Книж. Придавам на някого или нещо второстепенно значение, важност, преставам да се занимавам с нещо или да му отдавам предишното значение. Оставям / оставя на мира някого. Разг. Не безпокоя, не тревожа повече някого. — Оставете ме на мира — сопна се тя. — Аз бъркам ли ви се на нещо? Не ис‑

кам и вие да се бъркате на мене. Й. Йовков, АМГ, 107. — Заключи вратата и ме остави на мира. Нямам никакво желание да отговарям на глупавите ти въпроси. К. Петканов, ЗлЗ, 114. Оставям / оставя на място някого. Разг. Убивам моментално, изведнъж някого. Като си представи как някой партизански куршум можеше да го парне и да го остави на място, подпоручикът потрепера и се озлоби. Г. Караславов, Избр. съч. I, 417. Горският взе, че го [момчето] удари с пушката по главата.. И ей на̀.. Насмалко да го остави на място. Г. Караславов, ОХ II, 93. Оставям / оставя на произвола на съдбата някого. Книж. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, като преставам да се интересувам дали той ще има подслон или средства за съществуване, сигурност и др. Василий мълчеше.. Всеки от архонтите можеше да попадне в плен, та трябваше да бъде уверен, че императорът няма да го остави на произвола на съдбата. А. Дончев, СВС, 705. Всички бяха много разтревожени от бързото изтегляне на дивизията в Халкидика, която оставяше солунските части на произвола на съдбата. Д. Димов, Т, 536. Оставям / оставя на пътя (улицата) някого. Разг.; оставям / оставя на четиритях пътя някого. Диал. 1. Ставам причина някой да е без жилище, без подслон. 2. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, да бъде без средства, без работа. За малка кривда те впримчат, дадат те на съд.. Не съсипаха ли така Тодорча Коев, ковчежниика..? Оставиха го на пътя с шест деца! Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Бъдещият му тъст е човек с авторитет, няма да го остави на улицата. Пък и Спиридон е работен мъж, всеки ще му даде работа. М. Марчевски, П, 141. Чувал бях да казуваха някои, че [Паскал] бил женен, имал и жена, и дъщеря, но ги оставил на четиртях пътя. П. Р. Славейков, ЦП I, 8. Оставям / оставя насред път<я>. Разг. 1. Нещо. Не докарвам докрай нещо започнато. 2. Някого. Не давам възможност на някого да продължи някакво добро начинание, дело. Баща ми, като всеки добър човек, не искаше да има крамоли и аа... се съгласи. Но ние с мама бяхме непримирими. — Щом му върви на детето — казваше тя, — няма да го оставим насред път. Кр. Григоров, ОНУ, 18. Средствата, с които разполагах, съвсем не бяха достатъчни за това, но аз бях убеден, че щом веднъж щастието ми е потръгнало, то няма да ме остави насред пътя. Стр. Кринчев, СбЗР, 343. Оставям / оставя настрана. Разг. 1. Някого или нещо. Преставам да се занимавам с някого или нещо. Танашакът.. се усмихна на Младеница. — Дело, няма да остарееш! — И Рада не е стара. — Остави Рада настрана. Ти си много по-млада от нея. К. Петканов, СВ, 190. 2. Нещо. Не вземам предвид нещо. Като оставиха настрана всеки страх и други съображения, спуснаха се да гонят убиеца или убийците. Ив. Вазов, Съч. VII, 68. — Добър е, и аз виждам. Да оставим настрана, че е богат. Й. Йовков, ОЧ, 142. 3. Нещо. Спестявам. Харчеше разумно, но оставяше по някой лев и настрана. Оставям / оставя <отворена> врата (отворени врати). Разг. Запазвам някаква възможност за евентуално бъдеще действие. Белинов.. изнамери формулата на положението: вярност към конституцията.. Формулата му харесваше, защото тя не ангажираше бъдещето и оставяше вратата отворена за едно споразумение с детронаторите. С. Радев, ССБ II, 100. Оставям / оставя печат в душата на някого. Книж. Ставам причина някой да изживее нещо, което му въздейства обикн. неблагоприятно за дълго време. Военните преврати и погроми, селските и войнишките въстания бяха оставили дълбок печат в душата на селянина. А. Станоев, П, 88-89. Оставям / оставя питомното, <та> отивам / отида (ида) да гоня (търся) дивото. Разг. Пренебр. Предпочитам нещо не особено ценно и сигурно пред някаква явна облага. — Хайде остави ги тия красти и тръгвай .. — Нашият господар ще ти даде овце, колкото си искаш. — За какво? — сви устни Орфей. На думи аз малко вярвам. Да оставя, значи, питомното, па да ида сетне да гоня дивото. Г. Караславов, Избр. съч. V, 240-241. — Кютук, ти скоро ще дойдеш горе и тогава пак ще приказваме. Да видим дали няма да ми завидиш. — Остави питомното, да гониш дивото. На мен не ги приказвай. Двадесет години съм скитал из тия гори и знам как може да се живее там. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Оставям / оставя пияния сам да падне. Диал. Постъпвам така, че работата сама да се изясни. Оставям / оставя по (на) дяволите някого или нещо. Разг. Преставам да се интересувам от някого или нещо, изоставям, захвърлям го. Трябваше да вървя. Махнах с ръка и оставих по дяволите моя пленник. Вл. Мусаков, СбЗР, 436. Двамата поведоха премръзналия Стойне към двуколката .. — Вие сте си загубили ума!... — почна да крещи той [Фитилчето].. — С него ще претоварим двуколката!... Оставете го по дяволите! Д. Димов, Т, 175. Хаджиев: — Исках да убия един негодник. Любенов: — С това негодниците няма да се свършат, а вий невинна жертва за един негодник, оставете го на дяволите! Ст. Л. Костов, Избр. тв, 469. Оставям / оставя някакви следи. Разг. 1. У (върху) някого. Оказвам някакво въздействие върху някого или върху нещо. Ратайският живот бе оставил дълбоки следи у Наке. И колчем си спомняше за миналото, потрисаше се целият от чорбаджиите. Кр. Григоров, Н, 44. Прокоба или предричане, думите на непознатия оставиха следи върху душите на по-младите. Ст. Чилингиров, ХНН, 143. 2. Някъде или в нещо.

Оказвам благотворно влияние на нещо. Може да се говори смело още отсега за неговите заслуги в нашата литература. Той остави в нея дълбоки и бляскави следи. К. Величков, ПССъч. VIII, 72. Тия книжовни произведения са оказвали през време на робството известно влияние, оставяли са следи в духовния живот. Б. Пенев, НБВ, 42. Оставям си / оставя си здравето някъде. Разг. Разболявам се или ставам болнав поради лошите условия, на които съм бил подложен, обикн. при работа. В положението, в което бяхме, изложени на постоянен страх да оставим тука здравето си.. тая мисъл.. беше извор на сладка утеха. К. Величков, ПССъч. I, 35. Оставям си / оставя си ръцете (пръстите). Разг. Пренебр. Извършвам някаква работа много лошо, несръчно, не както трябва. — Моторът му отзад, а предницата забила нос в земята! Направил го французинът, че си оставил ръцете. С. Северняк, ВСД, 118. — Не знам колко хиляди разправяха, че струвала вентилацията на тунела. Но инженерът, който я е работил, си оставил пръстите. Повредена е, да е работила само няколко дни. Й. Гешев, ВТ, 99. Оставям си / оставя си ръката. Диал. Извършвам някаква работа много добре, майсторски. — Много ми е на сърце мене таз снахичка! .. — Каквото пипне, ръката си оставя, пък и към старите почит има. И. Петров, НЛ, 107. Оставям / оставя с пръст в устата. Разг.; оставям / оставя на сухо някого. Жарг. Излъгвам, измамвам някого в очакваниията, надеждите му да получи, придобие нещо или да успее в нещо. — Хубава работа! — възкликна един от бойците. — Да им дадем някой от нас вместо швабата!.. Няма да дадем нищо! Ще ги оставим само с пръст в устата! П. Вежинов, НС, 140. Оставиха го човека на сухо и заминаха — .. — Е, такова нещо са шефовете, братче. Б. Райнов, ГН, 49. Там го и оставих. Разг. Повече нищо не съм правил или не съм мислил за нещо, откакто е станало, откакто се е случило. Ще оставя греховете си някому. Ирон. Нямам нищо и след смъртта си нямам какво да завещая на наследниците си.

ОСТА̀ВЯМ СЕ¹, ‑яш се, несв.; оста̀вя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. 1. Обикн. със следв. глагол и съюз да. Позволявам, без да се съпротивлявам да ми се случи, да ми се направи нещо, изразено със следв. глагол. Той се остави да правят с него, каквото искат. Й. Йовков, АМГ, 21. Младен я [Тодора] хвана здраво под мишниците и я повлече към вратичката. Тя не се противи, а се остави да я мъкнат. К. Петканов, БД, 206. Тримата надникнаха зад тополите и огледаха всеки храст. — Да не би бай Яни да го е спипал! — предпазливо каза Светла. — Глупости — отвърна Митето. — Той ще се остави! П. Стъпов, ЧОТ, 96. — Едно само не трябва да се забравя — казваше Раковски — и това за кой ли път! — Те [сърбите] ни излъгаха, не трябва да се оставяме да ни излъжат отново. Ст. Дичев, ЗС I, 247.

2. С предл. на или крат. дат. форма на лич. местоим. Преставам да действам активно и предоставям живота, здравето, волята си на някого или на случая. Не можех да виждам нищо и покорно се оставих на коня. Дълго време умното животно кривулеше по волята си в разни посоки, .., като че внимателно проверяваше почвата под стъпките си. Й. Йовков, Разк. II, 45. Дълго време още броди Теодосий из леса, .. Той вървеше бързо и отбягваше широките отъпкани пътеки, .. Като не знаеше на коя посока е манастирът, той и съвсем не гледаше къде върви. Остави се на Бога да го изведе, дето поиска. Ст. Загорчинов, ДП, 214. Лекарят няма право да се оставя на чувствата си пред леглото на болника. Ив. Вазов, СбНУ II, 92. Недей се оставя на жената да те води. Вкъщи петелът трябва да пее. Т. Влайков, Съч. II, 131. Ти имаш пищов и той има; ти си на кон и той е на кон. Е, тогава как ще го накараш да ти се остави? Ще стане бой и туй то. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Ще си платят те там всичките грехове. А как можа капитанът тъй да им се остави — да го уловят като плъх. П. Вежинов, ДБ, 79.

◊ Оставям се / оставя се на <в> ръцете на някого. Разг. Предоставям се на грижите на някого, като му давам и възможност да прави с мен каквото пожелае. Той се остави в ръцете на Чубрата като роб. Й. Йовков, ВАХ, 165. Ганка помълча малко и тихо рече: — Оставям се на ръцете ти, Славе. Каквото ти намислиш, то ще бъде. Д. Немиров, Д № 9, 100. Оставям се / оставя се на течението. Разг. Приемам нещата, каквито са и не проявявам никаква активност или инициатива да се боря за нещо по-добро. Нещастният, с отчаяние на душата, се остави на течението. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 141.

ОСТА̀ВЯМ СЕ², ‑яш се, несв.; оста̀вя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. 1. Обикн. с предл. от. Отказвам се от нещо, което съм намислил да направя. Йордан, помощникът ми.. се остави от идеята да убива вуйчо ми. Кр. Велков, СБ, 88. — Аз ще те пренеса. — Ти? С тази ръка? Остави се, моля ти се. Л. Стоянов, Х, 30. В отношенията на двете враждуващи до вчера страни беше настъпила такава неочаквана и странна промяна, че всеки, който се опитваше да я обясни и разбере напълно, чувствуваше, че навлиза в задънена и сляпа улица, махаше с ръка и се оставяше. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? .. Остави се, защо ти трябва? Ив. Вазов, Съч. ХХ, 142. Той понечи да каже нещо, но се остави и зачовърка зъб с кибритена клечица. Д. Немиров, БЛ, 30.

2. Като вмет. дума. В пов. накл. оставѝ се, оставѐте се. Не е за разправяне. — Остави се, една беля̀ ми е дошла на главата тез дни! Й. Йовков, ЧКГ, 35. — Остави се, сестро, да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя. Чудомир, Избр. пр, 204. — Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов, БГ, 4. — Как е, Мецо? Какво стана? Борихте ли се с човека? — Остави се, Кума Лисо! Вие добре си го знайте. С него шега не бива. Ран Босилек, ВП, 60.

◊ Оставям се / оставя се от този мерак. Разг.; оставям се / оставя се от тая севда. Диал. Отказвам се от някакво намерение да извърша нещо, което е явно неподходящо. — Христина не е за теб, нито ти си за нея. Аз затуй те повиках, да ти кажа да се оставиш от този мерак. Ем. Станев, ИК I и II, 174. — Знам на едно място една яребица. Съгласни ли сте довечера да яхнем конете и да отидем? .. — Остави се от този мерак, Бачо! Женен човек си, не ти приличат такива приказки. К. Петканов, ОБ, 161. — Пусни ме да му светя маслото, бе!... — Ха остави се от тая севда, кардаш, отвръща Чапата шеговито и здраво го стиска. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 25.