ОСТАНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСТА̀НВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от останвам; оставане, остайване, остаяне. Критянинът дойде пак в дюкяна, седна и се протегна на рогозката, и почна да гледа как Станковият помощник шиеше дрехата му. Останването на тоз човек тамо беше за нас съвсем неприятно. Св. Миларов, СЦТ, 220.