ОСТАРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТАРЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от остарявам¹. Отговаряше на въпросите на младия диагностик вяло, механично и в същото време си мислеше за това, колко коварно нещо е животът и как всичко завършва с едно непреодолимо остаряване и болести. С. Северняк, ВСД, 162. С остаряването на дърветата растежът им замира и плодовитостта им силно намалява. Бтн V и VI кл (превод), 113. Не са напреднали нашите познания повече и по отношение на причините, които довеждат например и до остаряването на организма. Р. Райчев, НКД, 3. Приема се, че след тази възраст [20-25 г.] започва процесът на остаряване. ПЗ, 1981, кн. 10, 9.

ОСТАРЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от остарявам² и от остарявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.