ОСТАРЯ̀Л

ОСТАРЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. остарѐли. Прич. мин. св. деят. от остарея като прил. 1. За живо същество или растение — който е вече стар. И тя прегърнала остарялата си майка и заплакала. Л. Каравелов, Съч. II, 66. Голямо дърво.. черни дебели клони.. а над тях, на купчини на купчини, изрядко, както е у остарелите дървета — млади зелени листа и бял цвят. Й. Йовков, АМГ, 62. И върбите как тъжни и осърнали спущаха остарелите си и изпосъхнали клонове над вонящото легло на изчезналата вода! Ив. Вазов, Съч. ХI, 30.

2. За предмет — който е вече стар от дълга употреба; овехтял. — Милке, помни си обещанието: утре ще ми посвириш пак "Репрош д'амур" на пиааното. — На остарялото пиано. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 138. Над нея се навеждаше остарялата икона на Божата майка. Елин Пелин, Съч. III, 119.

3. За теория, метод, доктрина, възгледи — който е вече стар и преодолян или опроверган от нови факти, изследвания, теории и др. Противоп. съвременен, модерен. — Да, аз ще запомня тия думи. На Самуилов те не се харесаха, нали? — Никак. Той каза, че това било някаква остаряла романтика. М. Марчевски, ТС, 72. — Хората.. — измислиха грамофони, кинематографи.., а в педагогическата наука сѐ още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Каравелов се обявява в "Независимост" от 16 юни 1873 г. против схоластичната и абстрактна мъдрост на историци и моралисти, които защищават остарели догми. М. Арнаудов, БКД, 182. Григорович е собствено първият, който откри българска Македония за славянския учен свят.. То [пътешествието му] принесе няколко крупни резултата, които помогнаха най-много да рухнат известни остарели и несъстоятелни научни теории. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 196-197.

Списък на думите по буква