ОСТАРЯЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТАРЯ̀ЛОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от остарял (в 3 знач.). Никакви високомерни разговори за наивитет, остарялост и преувеличение на техническите несъвършенства не могат да намалят съвременната значимост и красотата

на тяхното [на първите композитори] творчество. НК, 1958, бр. 51, 3.