ОСТАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. и диал. Останал. Най-сгодно място за тая цел [общо средно учебно заведение] е Кюстендил, който, речи, еднакво стои отдалечен от всите остатни градища на широкото ни отечество. ПСп, 1876, кн. 11-12, 192.