ОСТАТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСТА̀ТЪК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Част от нещо, която е останала неизползвана, неизразходвана. Той разчупи остатъка от питата и я раздаде на гостите си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 175. Настъпи мълчание, в което червенокосият изпи остатъка от ракията си. Д. Димов, Т, 161. Той [Ганчо] си отряза половин хляб.. изяде го стоишком, изпи остатъка от бъклицата. Ц. Гинчев, ГК, 282. Той потъна в пълно мълчание и за да се намери на работа, потърси да запали изгасналия остатък от пурата. Н. Попфилипов, РЛ, 129. А ти, чичо Марине, използувай всичките тия дъсчени остатъци, запали печката и седни да се грееш. А. Гуляшки, МТС, 311. ● И все пак вие сте единственият, на когото мога да разчитам .. У вас все пак има нещо, .., което ме кара да разчитам на вас... някакъв остатък от човещина. Б. Райнов, ГН, 147.
2. Дребни или некачествени части от храна (хляб, месо, кости и др.), които остават след ядене и обикн. се изхвърлят или се дават на домашните животни. Това е друга стая — широка и мръсна, върху масата има чаши с недопито вино, валят се намокрени угарки сред остатъци от хляб и салам. А. Гуляшки, СВ, 175. Лекарят тръсна върху бюрото един вестник, .. и оттам се показаха кости на пиле .. — Какво е това? — изкряска той и посочи остатъците. Кл. Цачев, СШ, 148. Съпругът плъзна бърз поглед върху пълната със смет и остатъци от храна кофа. Г. Райчев, ЗК, 9. Седят занаятчиите, прозяват се; току-виж от някоя завряна уличка изпъкне някое гладно пазарско псе; върви то, бедното, и души за някои изхвърлени остатъци. Ал. Константинов, Съч. I, 115.
3. Обикн. мн. Част от древни, стари сгради, крепости, селища и под. след разрушение, които съществуват, които са налице обикн. като свидетелство за живот, цивилизация някъде; останки. За тоя град напомнят само многото остатъци от стари градежи, пръснати из обширното землище на днешна Перущица. Г. Караивановв, П, 5. Наоколо се виждат остатъците от други малки пирамиди — това са гробници на Хеопсовите деца и на други знатни лица. Стр. Кринчев, СбЗР, 363.
4. Обикн. мн. Това, което съществува, което е налице след разрушение, бедствие, катастрофа и др. Той [немският офицер] прекрачи равноодушно обезобразените остатъци от човешки тела. Д. Димов, Т, 619. Два трупа на български бойци, почти разкъсани, без ръце и крака, лежаха до остатъците от разбитата картечница. Ив. Мартинов, ДТ, 90. Цялото поле около Добрич е било покрито с гора, остатък от която е гората Кьороолу на запад от града. Й. Йовков, Разк. III, 186. // Живите и дееспособни хора след разгром или бедствие. Групата на Данкин водеше сражение с разпръснати остатъци от гръцки отряд. Д. Димов, Т, 618. Димчо Дебелянов си спомни как само преди един час неговата рота се размина с остатъците на трета рота, чийто убит командир войниците носеха на ръце. С. Северняк, ОНК, 196. На сцената, както разказва Пожаров, е трябвало да се води лют бой между турския аскер и остатъците от разбитата чета на Хаджи Димитър. Ст. Грудев, ББ, 78-79.
5. Само ед. Сума, останала в повече при плащането на нещо, която се връща на купувача; ресто. Бай Ганьо иска ресто с шаване на пръстите си.. Касиерката му подава усмихнато остатъка. Ал. Константинов, БГ, 12. — Ще я купуваш ли? — Да — казах аз и подадох една петдесетлевова банкнота.. Жената стана неохотно.., отиде до чекмеджето с парите. Тя дълго се ровѝ там.. и най-после ми върна остатъка. П. Незнакомов, СНП, 48. Като изпи кафето си, тя хвърли на келнера една банкнота и с презрителен жест, сякаш келнерът бе куче, го пропъди да не я занимава с остатъка. Д. Димов, ОД, 48. После се заредиха мъже, жени, момичета — Бенко и Манило едва смогваха да им подават по една ябълка и да прибират парите. А тия, които даваха по-едри монети, не чакаха дори да си получат остатъка. Ал. Бабек, МЕ, 240. // Част от пари, кои‑
то следва да бъдат върнати или платени след изплащането на основната сума. Високата мургава жена с дебели сключени вежди леко се понамръщи.. и каза с дрезгав алт: — .. благодаря ти, мили!.. Ще дам тия [пари] и все ще успея някак да отложа за остатъка. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Ето ви сега три хиляди песи. За остатъка до седем хиляди ще получите чек до банка "Бостон". Св. Минков, ДА, 97. — Господин Касапски, заплатете остатъка! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 81.
6. Обикн. ед. С предл. от и същ. за място, пространство. Част от разстояние, което предстои, остава да се измине до достигането, края на нещо. Изминаха остатъка от пътя до селото мълчаливо.
7. Обикн. ед. С предл. от и същ. за време. Част от време, която предстои, или следва да се измине до края на нещо. Остатъкът от деня се употреби в назначаване началници при важните укрепени върхове. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 120. Тя се е събудила и решила героично да изтърпи остатъка от нощта. Д. Димов, ОД, 52. По пътя до щаба на ротата тя намери пред всяка землянка групичка почиващи войници, които в забавления се стараеха да прекарат остатъка от времето до вечерта. Ив. Мартинов, ДТ, 267.
8. Прен. Обикн. мн. Нещо, предмет, идеи, поведение и под., което е останало от миналото, което е отживяло времето си; останка. Овчарите, незлобиви деца на полето, това са хората, които по-често от всички други се спират върху всеки остатък, върху всяка следа от миналото, мечтаят, замислят се върху тях. Й. Йовков, Разк. III, 70. Отношенията на мъжете към жените представляват някакъв си печален остатък от рицарските отношения към нежната, беззащитна жена. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Тя напрегна паметта си и се помъчи да възкреси остатъците от миналото, които бяха дълбоко заровени в душата й. Ив. Мартинов, ДТ, 202. Някои диви племена са вярвали, че ако изядат сърцето и дробовете на своите врагове и ако изпият кръвта им, ще станат по-силни.. Следи от тия варварски обичаи са останали и до днес, само че в по-друга форма: днешните причестявания в черквата са остатък от тия накогашни вярвания на диваците. М. Марчевски, ОТ, 59.
9. Аритм. Величина, число, което остава след изваждане на едно число от друго. Второто действие, тоест изятието ся употреблява, когда си заемна толко и платя толко; искам да знам колко остават да давам йоще. Ония, що имам да давам, зове ся число умаляемо; които съм платил, зове ся отемателно и останалите — остаток. А. Никопит, УД (превод), 48. // Величина, която остава като разлика при изваждането от делимото произведението, получено при умножението на делимото с частното. Остатъкът тряба ли да бъде по-голям, равен или по-малък от делителя? К. Кърджиев, А, 56.
◊ Без остатък. Разг. Напълно, изцяло. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир, Избр. пр, 4. "Какво, че пътят ти е кратък / и че ти изгорял би без остатък?" К. Христов, ЧБ, 245.
— Друга (остар.) форма: остато̀к.