ОСТАТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТА̀ТЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. 1. Който е останал неизползван, нереализиран. В белите дробове и след максималното издишване остават винаги около 1-1,5 л. (1000-1500 куб. см) въздух, който означаваме като остатъчен въздух. М. Василев и др., ВБ, 33. Такива минерали [силикати] винаги съдържат достатъчно метални йони, за да балансират остатъчните пълнежи на кислородните йони. П. Боянов, П, 169.

2. Който е останал като следа, резултат от нещо преминало. В други случаи настъпва непълно оздравяване; в увредените органи и тъкани остават трайни промени — остатъчни изменения до степен на явни дефекти. М. Василев и др., ВБ, 9. Микроорганизмите, които не се унищожат при пастьоризирането на млякото, представляват остатъчната микрофлора на пастьоризираното мляко. Ив. Златев и др., МЗ, 31. // Който е останал от минало състояние, който е етап на развитие и вече е загубил своето значение. Ако разгледаме човешкия зародиш, ще видим, че сляпото черво в него е сравнително много по-силно развито, тъй както е при по-нисшите бозайници.. Чак по-късно сляпото черво на човека добива характерната форма на остатъчен орган. ПН, 1935, кн. 8-9, 113-114.

3. Спец. Който се запазва, не изчезва и след отстраняване на причините, които са го създали, предизвикали. Когато деформацията се задържа трайно и след премахване на деформиращото напрежение, тя се нарича остатъчна или пластична деформация. Такава деформация показват пластичните материали: олово, меко желязо, глина, смоли и др. Н. Николов, М, 49. Ако пък напреженията превишават границата на еластичността и следователно протече пластична деформация, то в метала се образуват остатъчни напрежения и след изчезването на температурния градиент. К. Дойчев, МП, 592.

4. За продукт при производство — който остава след производството на готовия основен продукт. Този [колоидно-солев] разтвор се получава от матерната луга, която е остатъчен продукт при производството на сол от Поморийското езеро. ВН, 1958, бр. 2023, 4