ОСТАЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТА̀ЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от остаям; оставане, остайване, останване. Радоил се видя в стеснено положение. Остаянето му в България беше опасно. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 100.