ОСТГОТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТГОТИ мн. Истор. Източният клон на германското племе готи, обитавал през III и IV в. степите при Черно море, който след Великото преселение на народите основал кралство в Южна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4. В изворите се споменават имената на Бузан, на Сандил, на Заверган и на други прабългарски племенни вождове, участвували във войни и сблъсквания с византийци, с остготи, с авари. Отеч., 1980, кн. 5, 11. Сполето е град с повече от 40000 ж... През VI в. се проявил в борбата на остготите с Византия. Л. Мелнишки, ПОС, 145.

— От нем. Ostgote.